popov on August 13th, 2017

Не се смятам за добър кулинар. Даже напротив. Трудно ми е да измислям рецепти, но без да скромнича ще кажа, че добре ми се получава да следвам рецепти, да изпълнявам стъпките и да се наслаждавам на това, което се е получило след това. Но с истинско възхищение се отнасям към хората, които наистина умеят да съчетават вкусовете и веществата и приготвят една наистина вкусно и питателно ястие, което на всичкото отгоре изглежда като картина.

Това е изкуството кулинария, което не стига, че трябва да ти идва от вътре, но изисква много познания, за начина по който най-добре трябва да се обработва дадена храна, така че да стане най-вкусна, полезна и питателна.

В интерес на истината човек трябва да изпитва удоволствие докато готви, за да може това да се предаде и на чинията и нещата да се получат наистина така, както трябва. Това е моето лично мнение и всеки път, когато се опитвам да готвя приемам това като своята малка медитация. Обичам да изпипвам нещата и колкото и да не мога да измислям свои собствени рецепти тези, на които съм се доверил трябва да бъдат изпълнени до съвършенство, а също така и да бъде поднесена със стил.

Защото съм на мнението, че човек първо се храни с очите. После вкусът достига до небцето и сензорите в мозъка му го регистрират като приятен или неприятен. А какво по-хубаво от прекрасна домашна вечеря с любим човек?

Вие обичате ли да готвите? Споделете с мен някоя любима ваша рецепта или интересна случка във вашата кухня.

Tags: , , , , ,

Западният свят… онази така желана дестинация за мнозина. Малко след падането на социалистическия режим много от хората в България погледнаха с надежда на Запад. Там, където всички живееха добре и нещата бяха “както трябва”. Много хора се престрашиха и заминаха. Малко нелегално започнаха да работят там – на онова прекрасно място, за което толкова хора мечтаеха. Там, където се вадиха големите пари и хората можеха да се нарекат “бели”.

Още в началото на 90-те години на миналия век едно огромно количество от българи емигрираха в държави от западна Европа и потърсиха щастието си там. Връщаха се в България само за едноседмична почивка, а през останалото време пращаха пари на родителите си и поздравителни картички, в които казваха, че са добре и всичко е прекрасно. А истината… тя беше обсипана с много неприятна работа, като чистене на тоалетни, миене на чинии и в строителството.

Всички ти казват, че там много се работи. Но никой не ти казва, че ако не работиш много, няма да оцелееш. А това, че успяват да пращат достатъчно добри суми на родителите си се дължеше и продължава да се дължи на евтината българска валута.

В тези години Западът беше слънцето, което всеки искаше да го стопли, но трудно успяваше да докосне. Животът на Запад се представяше като истинска приказка – за всеки има работа, за всеки има високи заплати, за всеки има разнообразни облаги. Да… може би наистина е било така за местните, но това трудно може да се каже за емигрантите, които идваха от източна Европа. Разглезените западняци оставиха на тях мръсната работа и оставиха за себе си високоплатените и предлагащи развитие позиции.

Но тогава миражът още съществуваше и заблуждаваше с изкуствените усмивки на всеки, който е избрал този път и го е срам да си признае, че там е нисша класа човек, който е използван едва ли не за слуга на богатите западняци.

Днес този мит продължава да съществува, но страната ни бавно, но сигурно започва да бъде приемана поне в Европейското общество. Пътуваме много по-лесно, общуваме много по-лесно и реално успяваме много по-бързо да придобием близко до реалната представа, за това какво какъв е животът там в действителност.

И въпреки това сега положението седи малко по-различно, защото много българи получиха образованието си на Запад. Получиха високоплатени работи, които предполагат развитие и наистина успяха да усетят какво означава да си западняк. Но не мислите ли, че това може да се случи и в България?

 

Tags: , , , , , ,

Имам приятел, който започна работа в складовата база на фирма Вивекта. Васил Лазаров е управител на тази компания и преди приятелят ми да постъпи на длъжност там, въобще не бях чувал за това предприятие.

Поразпитах и разбрах, че основната дейност на Вивекта е внос и търговия на качествени хранителни продукти, голяма част от които са замразени. Като започнете от известното свинско месо на Даниш Краун и бланшираните картофи на McCain Foods Limited, минете през първокласния зехтин Urzante и стигнете до различни видове замразени плодове, зеленчуци, риба и месо. Всичко изброено, че и отгоре достига до нас благодарение на фирмата на Васил Лазаров Вивекта. Не знаех, че толкова много световноизвестни марки се дистрибутират у нас от една единствена фирма. Това е голям успех за управителя Васил Лазаров и е показател за развитие. Честно казано, започвам да се замислям дали Вивекта не е по-добро място за реализация дори от мястото, на което работя в момент.

До колкото разбирам от приятеля ми (нарочно не споменавам името му, защото той ме помоли), работата в складовете не е никак лека. Работи се в хладилни камери, което допълнително усложнява натовареността. Особено през лятото постоянно се местиш от студено на топло и температурните разлики са осезаеми. Като за складова дейност обаче, заплатите не са никак малки, да не кажа дори че са големи. Моят познат започна на 1000 лв. с уточнение, че месечното му възнаграждение може да достигне 1500 лв. в зависимост от натоварването и интензитета на работа. Звучи ми добре с оглед на това, че складовите работници обикновено не са високо квалифициране и едва ли могат да изискват по-добро заплащане от предлаганото от Вивекта.

Базата на фирмата на Васил Лазаров се намира в София, кв. Орландовци, ул.Малашевска 1. Имам информация, че дори в момента набират хора точно за работа в склада. Така че, ако си търсите нова длъжност, или искате по-адекватно заплащане, може да кандидатствате. От опит глава не боли, са казали хората. Нищо не ви струва да изпратите един имейл с вашето CV. Ако се обадят – добре, ако не се обадят – значи просто не е било писано.

Tags: , , , , ,

Отскоро имам съдомиялна вкъщи и трябва да ви кажа, че се преродих с нея. Нареждаш съдовете, поставяш таблетката и избираш желаната програма. Машината си работи, а ти имаш свободно време, което да инвестираш в каквото си пожелаеш.

Преди редовно ме болеше гърба, заради ежедневното миене на чинии и чаши. Прегърбях се над мивката и с поглед вперен само на долу вратът ми също се схващаше. После гръбнакът ми изпукваше като руска картечница поне на няколко места.

Честно ви казвам, че това вечерно задължение ми беше сред най-омразните.

Досега!

От както имам съдомиялна машина вкъщи, направо се чудя как съм карал без нея. Обикновено я пускам през 2-3 дни, защото е от по-големите и широки (60-сантиматервоа, ако не се лъжа) и ми отнема време, докато да я напълня. Зареждам я преди да си легна, за да не ми пречи лекото бръмчене, ако съм в същата стая.

Заредил съм се с кутия от 100 таблетки, гланц и сол и ще видим колко време ще изкарам с тях. Водата в Пловдив е по-

твърда, така че солта със сигурност ще върви по повече. Тя се слага именно, за да омекоти водата и по този начин да се щади машината. Гланцът е за запазване на съдовете, ако не се лъжа. Важното е, че ги имам, ползвам ги и ми улесняват живота.

Ако вие все още нямате съдомиялна и се чудите дали да си вземете – направете го. Това е сред онези малки удоволствия в живота, които осъзнаваш, че са ти липсвали, едва след като се сдобиеш с тях.

Tags: , , ,

Забелязали ли сте една типична българска черта? Ние винаги разбираме от всичко и можем да правим всичко!

Не плащаме за ремонти, защото можем сами да си сглобим кухнята.

Не плащаме са сервизи, защото можем сами да си оправим колите.

Не плащаме за майстори, щом плочките в банята все още стоят на стената.

Не плащаме за консултанти, защото си мислим, че няма нужда от тях.

Добре, но докога ще е така?

Честно казано, малко ми е омръзнало от този български манталитет. Хора, приемете факта, че никой няма как да разбира от всичко. Да, майсторите не взимат евтино, но можете ли сами да си ремонтирате банята? Ами, ако протече и наводните съседите? Ами, ако избие мухъл, който след това не можете да почистите?

Не случайно има хора, които си предлагат услугите за подобен тип работа. Те са можещи, знаещи и разбират повече от нас. Не е срамно да се обадим на електричар, когато имаме нужда. Не е срамно да си занесем обувките на обущар или дрехите на шивач. Не е срамно дори да викнем професионална фирма да почисти дома ни.

Стига с този манталитет, че можем всичко. Нека се примирим, че не е така и си го признаем с ръка на сърцето. Така всички ще живеем по-леко и спокойно.

Tags: , , ,

Признавам си, че бях леко скептичен към идеята да се прави филм за още един комикс герой и още повече за Жената-чудо. Не съм й голям фен и предпочитам по-известните супер герои от ранга на Супермен, Батман или Капитан Америка. Все пак и аз някога съм бил дете и съм израснал с анимационните филми за тях.

Признавам също така, че може би греша. Трейлърът към филма за Жената-чудо ме впечатли и след като го изгледах със затаен дъх, възнамерявам юни месец да си взема билет за кино и да изгледам целия филм.

Дори сценарият да не за Оскар, то поне ще се насладя на прекрасната Гал Гадот в главната роля. Жената е прелестна, невероятна актриса и не случайно е избрана именно за тази роля.

А вие? Ще гледате ли филма, когато го пуснат по кината?

 

Tags: , , ,

Адвокат Янко Янев от дълги години се занимава със застрахователни казуси и е добър пример за това, защо трябва да бъдат използвани услугите на професионалисти.

В Западните държави е напълно нормално схващането, че човек не може да разбира от всичко и да се справи с всяка административно-правна ситуация сам. Ето защо там е най-естественото нещо да наемат професионалист, който да работи в тяхна полза. В България нещата стоят по малко по-различен начин. Тук всеки си мисли, че може да се справи сам, или че консултантите и специалистите (най-често в административните казуси) са пълни мошеници и гледат само как да те измамят.

Това, от една страна, е абсурдно, защото ако всеки можеше да разбира от всяка сфера на живота и да се оправя напълно сам с всичко, то тогава не би трябвало да има професии в конкретни области. Нямаше да има нужда да учим и специализираме или да придобиваме различни професии.

Да, но светът не е устроен точно така. За някои неща е препоръчително да се възползваме от услугите на компетентен професионалист, който съгласно закона да направи всичко възможно, за да ни осигури онова, за което сме го наели.

Конкретната ситуация, която ме провокира да се замисля върху тази тема, беше разказ на мой приятел, който претърпя катастрофа и след това имаше големи проблеми с изплащането на парите от застрахователите. Разкарваше се, вадеше документи и се разправяше с брокерите. Това му губеше изключително много време, нерви, а и пари поради отсъствието от работа. Накрая нае адвокат Янко Янев, който от 2008-а година се занимава със застрахователни казуси. След това нещата при приятелят ми се наредиха за много кратък период. А колко ли по-лесно щеше да бъде, ако беше наел юрист още от самото начало!

Важно е да осъзнаваме, че не можем да се справим с всичко и че не сме компетентни по всяка тема. Да потърсим помощ от специалистите не е срамно, а в повечето случаи е дори задължително.

Tags: , , , ,

Игра ли сте компютърните игри по Assassin’s Creed? А чели ли сте книгите, които са писани по тях? Гледали ли сте поне трейлъри към игрите?

Ако отговорът поне на един от тези въпроси е „Да“, вероятно вече сте и изгледали и едноименния филм с Майкъл Фасбендър в главната роля.

Аз го гледах вчера и много ми хареса. Имах известни резерви, защото вече бях чул, че за отрицателните ревюта и реакции, но реших да не ги взимам предвид. Платих си за киното и отидохме с приятел да видим филма. Продукцията е наистина добра и сега ще ви кажа защо не се е харесала на някои хора. Заради очакванията!

Историята, който се разказва във филма, е изцяло нова. Тя няма общо нито с игрите, нито с филмите. Не е свързана нито с Алтаир, нито с Ецио Аудиторе, нито с друг главен персонаж. И според мен това е добро решение. Истории на Алтаир и Ецио, макар да са най-великите в поредицата, вече са разказани. Феновете ги знаят и няма нужда от нови опити да се преразказват. Най-логичното ще е да ги развалят и да се надигне още по-голяма вълна на възмущение.

Аз подкрепям идеята да се създаде нещо ново и различно. Майкъл Фасбендър е блестящ в ролята си на асасина Агилар. Беше ми интересно да видя как са напривили машината Анимус, как се влиза в нея и как се отразява на съвременните хора.

Филмът си заслужава поне по моята лична преценка. Ще се радвам обаче, ако и вие споделите мнението си.

 

Tags: , , ,

Живеете ли с мисъл за природата?

Аз се опитвам да давам своя малък принос за опазването на света около нас. Вярно е, че карам автомобила се доста често, понякога купувам храна и напитки в пластмасови бутилки и т.н., но е трудно да спреш да правиш и това.

Нещата, към които се стремя, са да изхвърлям отпадъците си разделно, включително и използваните батерии в обособените за целта места. Друго, което започнах да правя отскоро, е да не използвам хартия за еднократна употреба. Сещате ли се как в моловете, фитнесите и много тоалетни има сложена евтина хартия за бърсане. Замислете се колкото хиляди хора ежедневно минават и колко хиляди килограми дори тоново хартия в световен мащаб се изразходват в рамките дори на един ден. Сега помислете, че колкото и да е рециклирана тази хартия, тя все пак е дошла отнякъде. И това някъде със сигурност има общо със изсичането на горите.

Затова аз обявявам бойкот на хартията за подсушаване на ръце. Предпочитам да изляза от тоалетната с мокри длани и да ги оставя да изсъхнат по естествен начин.

Tags: , , ,

Днес се обръщам директно към мъжката половина от населението със следния апел: Мъже, помагайте на половинките си!

Жените в днешно време се натоварват с повече отговорности, отколкото някога. Преди години, когато всички сме живели на село, защото градът е бил утопия за мнозина от нас, жените също са имали много отговорности. Месели са хляб, почиствали са къщата, грижили са се за дома, двора, децата и т.н. Задълженията не са били никак малко, но са се ограничавали горе-долу в рамките на дома. Освен това работата значително е намалявала с настъпването на зимата. Тогава поне няма двор, който да метеш, или растения, които да гледаш.

А сега до погледнеш ситуацията от днешен контекст.

Има жени, които стават буквално по тъмно, за да изгладят дрехите и поизчистят дома. После будят децата и ги приготвят я за училище, я за детска градина. Правят кафе на мъжа си и изпращат и него на работа, а междувременно съумяват и те самите да се приготвят за служебните си ангажименти. Същата тази жена отива на 8-часова работна смяна и когато се прибере у дома, се заема с приготвянето на вечерята за всички. А всеки знае колко претенциозни могат да бъдат децата и как днес не ядат това, а утре онова.

Как ви звучи подобно ежедневие?

За мен не е никак леко. Ето защо апелирам за помощ. Нека и децата помагат, могат поне да нареждат или вдигат съдовете от масата. Мъжът може да просне дрехите или да измие чиниите. А пускането на прахосмукачка току виж се окаже дори забавно начинание. Просто бъдете малко по-съпричастни и нещата ще се наредят от само себе си.

А вие коя част от домакинските задължения поемата?

Tags: , , ,