Най-обичам по празниците задушевната семейна атмосфера. Още по-любими са ми домашно приготвените ястия, които слагаме на трапезата на Бъдни вечер. Няма нищо по-хубаво от месена питка, ръчно точена баница, народна туршия, компот, домашна лютеница и ръчно свити сърми. По Коледа стомахът ми изживява истинско пиршество. Не, не съм от тези дето ще преядат, но съм от тези, които ще го оценят. Домашното си е домашно – то има вкус на уют, меко е, топло и направено от сърце. Най-голямото предимство е, че винаги знаеш какви продукти си сложил, каква меродия и дали чисто си го приготвил. Мисля си даже, че напоследък с всички тези ресторанти за бързо хранене и манджи за вкъщи позабравихме какво е домашно приготвена топла вечеря. Освен това в ресторантите и столовете, независимо от редицата хигиенни изисквания, никога не знаеш какво е качеството, какво правят в кухнята и как мешат храните по плотове и на топлите плочи.
Аз не съм много по готвенето. Правя едни яйца на очи, мусака, супа топчета (застройката ми куца), но в скарата съм спец. Слава Богу моята партньорка има повече опит в тези неща. Гледам напоследък е взела едни бабини рецепти и мъчи, та майстори над печката. Хубаво се получават. Насърчавам я разбира се, защото ми се ще уюта, който съм изпитал в детството да запазя и в съвместния ни живот в дома ми и да осигуря на моите деца. Полезно е за както за стомаха, така и за взаимоотношенията в семейството 🙂