Loading

Теория на креативността

newtonЕдин проблясък на гениалност или т.нар. “Еврика” момент, загатва за креативно мислене, но самата креативност е по-скоро процес, отколкото плод на едно единствено събитие. Всички сме чували как докато Исак Нютон си седял под едно дърво, ябълка паднала от него и така той открил гравитацията. Това се случва през 1666 година.

Може би сега възприемате Исак Нютон като гений, но той не е бил роден такъв. Всъщност, в училище е имал лоши оценки. Дори учителите му са се отказали да му помогнат да ги подобри, защото не се справял. И все пак днес е известен като най-великия английски математик за времето си. Въпреки че е бил обект на подигравки и неодобрение, той не се е отказал от това да се развива.

Да се върнем на ябълката. Когато я вижда, че пада точно перпендикулярно на земята, Нютон се пита защо става така. Той стига до извода, че земята я привлича. Обаче от онзи сюблимен момент до публикуване на труда му за гравитацията през 1687 г. минават 20 години. Падането на ябълката е само началото на един поток от идеи, който се развива в продължение на години.

Изисква се време от момента на проблясъка, узряването на идеята и свързването на точките до достигане на крайния резултат, подари което можем да заключим, че креативността е процес, а не едно единствено събитие. Исак Нютон не се е сетил веднага какво се случва, а е започнал да си задава въпроси, чийто отговор намира след време. Креативният процес започва с падане на ябълката, но не свършва с нея.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply