Прави ли ви впечатление колко хора живеят в чужбина? Бройката никак не е малка. А забелязали ли сте колкото от тях избират да получат образованието си извън граница? А колко от тях се връщат и продължава да работят в страната ни? По темата има много статистки, но има и много неразказни истории за причините и последиците.
Може би следвайки тази логика, много родни медии подхванаха темата с отличните наши ученици, които печелят престижни международни стипендии в реномирани университети. През последния месец разказването на техния житейски път, на мечтите, реализирането им и какво следва, завладяха ефира.
Това, което на мен ми направи впечатление, бе, че много от младежите казваха, че искат да получат висшето си образование в чужбина. Причната – там ще се срещнат с величия в сферата. Но още по-хубавото е, че те мечтая след това да се завърнат в България и да предоставят наученото. За мен това е като момент на просвещение, който връща силата и значението на науката.
Мисля си, че тези техни възгледи се простират и върху практиките, доброволческите акции и организации, в който са членували. Там младежите са имали възможността да се срещнат с ученици, да им преподават, да се сблъскат реално с нивото им на обучение към днешна дата. Може би точно неприятната действителност, която виждат или като стимул, за насърчаване на подрастващите, те искат да се завърнат и да предадат знанията си.
Дали това наистина ще се случи, никой не знае. Все пак животът е дълъг и може да се стече по различен начин. Но би ми било интересно да разбера какво ще се случи с тези хора след 5 или 10 години. Дали наистина са си сбъднали и тази мечта? Аз им го пожелавам от сърце!
