Днес ще се върна малко назад във времето, когато още бях студент. Всъщност, това не беше твърде отдавна, някъде преди 2-3 години май. Тогава за пръв път се отделих от нашите и трябваше да се изправя сам-самичък срещу големия свят. Е, признавам си, малко драматизирам, иначе очаквах този миг с нетърпение. Майка ми, нали е от чувствителните, ме изпрати със сълзи на очи, баща ми държеше гарда, но съм сигурен, че вътре в него са бушували всякакви сантиментални чувства 😉 Един ден и на мен това ще ми се случи и тогава, предполагам, ще бъде хем тъжен, хем радостен момент.
Що приятели съм преместил в онези години, кой от едно общежитие в друго, кой на квартира. Като се замислиш един студент няма много багаж, един сак и толкова. Това е, когато е в първи курс и е момче. До към четвърти курс са се събрали солидно количество учебници и лекции, които, както знаете, тежат доста. При момичетата нещата стоят по друг начин, защото те доста по-често си купуват дрехи и количеството на вещите им нараства трикратно, бих казал.
Като се замисли човек, местенето в този период от живота е нищо особено, случва се на всеки студент. Често обаче в студентските години срещаш половинката си и още тогава решавате да заживеете заедно. Това стана с един мой приятел някъде към края на трети курс. Вариантът тя да си поживява в неговата стая в общежитието не беше приемлив, заради наличието на съквартирант и липсата на уединение. Тогава и той, и тя вече работеха, съчетавайки лекции с работа, и можеха да се изнесат на квартира заедно. Беше голямо решение, но те го взеха бързо. Днес вече са женени, имат си детенце и успешна кариера.
Студентските години те оформят като човек, както и всяко друго нещо, през което преминаваш. Може би те са определящи за живота ти по-нататък, всъщност, най-вероятно са.