“- Защо го купи, нали не ти е нужно?
– Ами, защото е евтино!”
Така разсъждава масово българинът. Няма нищо срамно и вие да си признаете, че ви се е случвало да харчите пари за абсолютно непотребни вещи, просто защото смятате, че сте на далавера. Аз не, но моята приятелка редовно харчи за шалове, които не носи, дрънкулки, които не е слагала нито веднъж, постелки за маса, свещи, статуетки и прочие. Трупаме боклуци без да ги ползваме, тъй като сме ги видели за жълти стотинки и сме си казали: “Абе, какво му плащаш”.
Каквото и да не му плащаш, факт е, че си дал пари, за нещо, от което можеш да се лишиш и още – което при други обстоятелства не би купил. Тъкмо на този психологически трамплин залагат търговците и печелят доста добре от нищо неструващи китайски боклуци. Замислете се сега, че за парите, които сте пръснали за нещо, което е било евтино, е можело да спестите и да купите впоследствие нещо, което наистина си заслужава и което ще ползвате доста дълго време за напред. Равносметката не е много приятна, нали? Дори се чувствате излъгани…
Затова мисля, че е по-добре да пресмятаме два пъти преди да правим “изгодни покупки”. Манталитета ни обаче дали ще позволи на повечето от нас, не зная. Аз лично винаги, когато се спра на нещо, което ми се струва супер добра оферта първо премислям колко ще го ползвам. Ако пък е за украса и много ми харесва, се чудя къде да го сложа. След това го подминавам с мисълта: “Хайде, хайде, не ставай Плюшкин.”