За емоционална интелигентност се говори открай време. За незапознатите – това е способността да осъзнаваш и управляваш собствените си и емоциите на другите. Емоционално интелигентните хора имат по-голям успех в живота, надминават останалите в работата и са щастливи във връзките си. По-малко вероятно е и да страдат от депресия и безпокойство.
Колкото и да проявяват съпричастност към проблемите на другите, емоционално интелигентните хора не навлизат в чуждата драма, дотолкова че тя да повлияе негативно на тях самите. Те могат да изслушат проблема и да предложат адекватен съвет, без да го приемат твърде навътре, което говори за стабилност.
Емоционално интелигентните нямат навика да се оплакват, защото това би значило, че се правят на жертви и че на проблема им няма решение. Вместо да търсят виновник, те се стремят да се справят с проблема по свой си начин, без да включват останалите в решаването му.
Те също така не участват в скандални разговори, свързани с клюки, тъй като осъзнават, че по този начин омаловажават някой друг, който също е човек и има право на грешки, както и на шанс да се поправи.
Можем да кажем, че един емоционално интелигентен човек не разчита на останалите да го направят щастлив. Той осъзнава, че трябва да си е самодостатъчен и да постигне мир със себе си, така че щастието му да не зависи от никой друг освен него.
Емоционално интелигентните хора не живеят в миналото, съжалявайки за нещата, които е можело да се случат. Те не прекарват много време там, приемат го за житейски урок, от който си извличат поука, и продължават напред.