Оня ден в квартала, в който живея, откриха нов хипермаркет на известна френска верига. На стотина метра от един съществуващ досега хипермаркет – на български собственици. Знаете, тези чуждите вериги правят големи промоции, особено в дните на откриването. И е ясно, че по тая причина беше лудница. Но не само това създаваше усещането за липса на въздух и достатъчно пространство – вътре просто си е тясно, неудобно и потискащо. Влязох, поразгледах, пък си тръгнах. Имам си една теория за тези промоции и тя съвсем отговаря на истината – на промоция пускат извънредно некачествени неща. И каква промоция е това – от само себе си се разбира, че като не е особено качествено, ще трябва да евтино. Но върху друго исках да поразсъждавам. Не е ли редно да уважаваме усилията на нашите сънародници, които в тези изключително трудни икономически условия, плуват в морето от сярна киселина на родния бизнес. И да пазаруваме от нашите си магазини. Цените на 90 процента от нещата в обявените за евтини западни вериги, повярвайте ми, почти не се различават от цените в българските хипермаркети, че даже и в кварталния супермаркет. Да, във вносните магазини наистина има някои евтини неща, които няма да намерите в кварталния ви магазин, като кисело мляко от 25 стотинки. Ама наистина ли някой смята, че в кофичката от 25 стотинки има мляко? Ей такива мисли се завъртяха в главата ми, докато се връщах от френския магазин към българския. А се върнах не само заради комфорта, който са си направили труда да създадат на клиентите си с огромната търговска площ и свободата на движението им. А и заради това, че печалбата със сигурност ще бъде реинвестирана тук, в България.