Blog

Май пак се прецаках с тоя график.

Погледнах календара в петък следобед и разбрах. Пак. Цяла седмица – от понеделник до петък – пълна с ангажименти, срещи, задачи, имейли, разговори… и нищо за мен. Това не е някаква извънредна ситуация. Това е нормата. И е нормално да се провалям. Защото обществото ни е обсебено от продуктивност. Трябва да сме заети, да „даваме резултати“, да „реализираме потенциала си“. Да си позволим да не правим нищо, да се изключим, се смята за лукс, за слабост, дори за провал.

Глупости.

Аз съм програмист и това ми дава шанс да работя от вкъщи. Звучи супер, нали? Свобода, гъвкавост, без път до офиса. И наистина е супер. Но тази гъвкавост има и обратна страна. Границата между работа и личен живот изчезва. В един момент съм в пижама и пиша имейли в девет сутринта, в следващия – пак в пижама и пиша код в десет вечерта. Няма разделение. А мозъкът ми го усеща като постоянен стрес.

Първият път, когато усетих нуждата от „тих вторник“, беше преди година. Бях в проект с много строги срокове. Работех по 12–14 часа на ден, занемарих спорта, започнах да ям нездравословно, ставах раздразнителен и постоянно уморен. В един момент просто блокирах. Не можех да напиша и ред код. Всичко ми изглеждаше безсмислено. Тогава разбрах, че ако продължа така, ще изгоря. Реших да си направя един ден в седмицата, в който да не правя нищо, което бих правил и в нормален работен ден. Никакъв код, никакви имейли, никакви срещи. Само неща, които ми носят удоволствие.

Първият ми „тих вторник“ беше откровение. Станах късно, изпих кафето си на терасата, прочетох книга, разходих се в парка, гледах филм. Нищо грандиозно, нищо специално. Просто се оставих на момента. И усетих как напрежението в тялото ми се стопява. Как мозъкът ми започва да се презарежда. Открих, че истинската продуктивност не идва от непрекъсната работа, а от това да си дадеш време да си починеш и да се възстановиш.

Оттогава „тихите вторници“ са част от рутината ми. Разбира се, има седмици, в които не успявам да ги спазя. Но винаги се опитвам да се върна към тях. Защото знам, че са важни за психическото и физическото ми здраве.

Наскоро се прибрах от конференция. Три дни, пълни със семинари, лекции, презентации, мрежинг. Бях пълен с информация, идеи, нови контакти. Но бях и изтощен. В неделя седнах пред компютъра, за да обработя всичко научено. Но не ставаше. Мозъкът ми беше претоварен. Тогава си казах: „Стига! Време е за тих вторник.“ И го направих. Не отворих нито един имейл, не погледнах нито един слайд от конференцията. Просто седнах на дивана и четох книга. На следващия ден, в сряда, бях готов да започна работа с нова енергия и свежи идеи.

Вярвам, че това е истинският баланс. Не да жонглираш с десетки задачи наведнъж, а да си даваш време да си починеш и да се възстановиш. Да не се чувстваш виновен, когато си позволиш да не правиш нищо. Да осъзнаеш, че понякога най-продуктивното нещо, което можеш да направиш, е просто да не правиш нищо.

Затова от днес нататък ще си блокирам всеки вторник в календара. Защото здравето ми е по-важно от всяка задача, от всяка среща, от всяко „трябва“. И защото съм сигурен, че ако не се грижа за себе си, няма да мога да се грижа за никой друг.