Кучета и котета. Това са най-често срещаните бездомни животни, вероятно защото те са и най-адаптивни към промяна на околната си среда.
Много ми е тъжно, когато видя на улицата куче с каишка, което очевидно е било домашен любимец преди това. Не че няма да се приспособи да живее на открито, напротив. „Ще ти мине като на куче” чуваме често да ни казват и този израз не е никак случаен. Защо обаче толкова хора си взимат животинче, а след това го изоставят на произвола на съдбата?
Накрая обвиняваме кого ли не, че не си върши работата, или че има много бездомни животни по улиците. А в такива ситуации мисля, че е правилно да търсим вината и в себе си, а не само в другите.
Подкрепям идеята бездомните животно да се кастрират и обезпаразитяват. Те могат да станат неволни приносители на редица болести и заболявания, от които по този начин се предпазваме. Боли ме обаче, когато видя някое болно животно по средата на улицата, което всички подминават. Не разбирам и защо трябва някои хора да дават стотици левове, за да си купят куче или коте чиста порода, като може безплатно да си вземат животинче от приют, което може би ще ги обича и много повече. Не за друго, а защото то самото има по-голяма нужда от обич и грижи.
Всеки решава обаче сам за себе си, не искам да съдя когото и да било, защото факт е, че има животни, които си живеят много добре и като бездомни. Около блоковете, където има много хора, често се виждат панички с оставена храна. Ако се огледате, ще видите и животните, за които е предназначена – по-често котки от личните ми впечатления. Ако животните не са слаби и хилави, значи животът им е хубав. А и са на свобода за разлика от толкова други домашни любимци.
Знам, че монетата има две страни, но е важно да се научим да ги различаваме. И по-важното – когато си вземем домашно животно, наистина да се грижим за него. Не го изоставяйте с идеята, че то ще се справи и само… може и да не успее.