Този материал няма да е за лошото състояние на магистралите. Няма и да е за дългите километрични задръствания, които се вият по пътя за морето. Няма да е и за липсата на толеранс между шофьорите. Ако очаквате да прочетете нещо и за несъобразените скорости, то ще ви натъжа и ще споделя, че няма да има нищо общо с тези теми. Защото пътят до морето е и вътрешно изживяване.
Знам, че ще кажете, че когато си с деца или си си планирал почивка в ограничено време, е проблем. Дори трансферът на стоки е влошен. А пък и самата опасност от шофирането и хилядите инциденти, които отнемат живота на не малко хора. Обаче на мен ми се иска да го гледам от добрата страна и да вложа малко по-дълбок смисъл.
Интересно е как се настройваш за самия път. Как си в очакване, че идва нещо незабравимо и различно. Как си се настроил за почивка. Защото именно пътят отразява това вътрешно състояние и помага да пропътуваш разстоянието от стреса към релакса. Може би е странно да го прочетете от мъж, но през годините съм пътувал не малко пъти до морето и съм достигнал до този извод.
Така може да изтълкуваме думите на Христо Фотинов, че не е измислица морето и че щастието съществува. Това именно е вътрешният мир, който откриваме докато се придвижваме до морето на вътрешното ни аз. Колкото повече километри изминаваме, толкова повече се отдалечаваме от проблемите и на хоризонта откриваме новите красоти на живота.
Сигурен съм, че ако погледнем всички от тази философска част от живота, то със сигурност пътуването ще е по-спокойно, въпреки пречките. Защото и в реалността е така – имаш цел, вървиш към нея, но преодоляваш и трудности. А тази година ще пътувате ли към своето море?
