Въпросът за това как да напуснем работата си със сигурност се е изправял пред всеки един от нас. По-важното обаче е как да я напуснем с достойнство, оставяйки в добри отношения с шефа и с всички останали. Като мъже, връзката ни са работата е доста силна и жизненоважна не само за нас самите, но и впоследствие, когато създадем семейство. Гледаме сериозно на професионалния си живот и търсим стабилна кариера.
Начинът, по който напускаш една работа, е също толкова важен, колкото този, по който я започваш. А начинът, по който грабваш една нова възможност за професионален успех, говори много и за това как управляваш живота си като цяло. Това как си напуснал става част от личният ти бранд, застава зад името ти, а може би определя и бъдещето ти. Никой не знае какво ще се случи по нататък, нали? Ами ако се наложи да се върнеш?
Може да нямаш пълен контрол над работата си, но имаш пълен контрол над себе си, когато дойде моментът да продължиш напред. Това сформира репутацията ти. Може да ти се иска да кажеш на шефа си какво не е наред във фирмата му, гневно да изредиш всичко негативно от-до, но не бива да го правиш, защото рушиш един мост зад себе си, който може да ти потрябва за в бъдеще. Иска ти се и най-накрая да си кажеш всичко на досадния колега, който толкова много те дразнеше с поведението си, но няма да го направиш. Да, би ти олекнало да излееш гнева си, но си признай, че не си струва да накърниш собствената си репутация, която се гради с години и се руши за минути. Не го забравяй!
По-добре поеми пътя на цивилизованото напускане на работата, без да даваш много подробни обяснения. Искаш да продължиш напред и това е.