Западният свят… онази така желана дестинация за мнозина. Малко след падането на социалистическия режим много от хората в България погледнаха с надежда на Запад. Там, където всички живееха добре и нещата бяха “както трябва”. Много хора се престрашиха и заминаха. Малко нелегално започнаха да работят там – на онова прекрасно място, за което толкова хора мечтаеха. Там, където се вадиха големите пари и хората можеха да се нарекат “бели”.

Още в началото на 90-те години на миналия век едно огромно количество от българи емигрираха в държави от западна Европа и потърсиха щастието си там. Връщаха се в България само за едноседмична почивка, а през останалото време пращаха пари на родителите си и поздравителни картички, в които казваха, че са добре и всичко е прекрасно. А истината… тя беше обсипана с много неприятна работа, като чистене на тоалетни, миене на чинии и в строителството.

Всички ти казват, че там много се работи. Но никой не ти казва, че ако не работиш много, няма да оцелееш. А това, че успяват да пращат достатъчно добри суми на родителите си се дължеше и продължава да се дължи на евтината българска валута.

В тези години Западът беше слънцето, което всеки искаше да го стопли, но трудно успяваше да докосне. Животът на Запад се представяше като истинска приказка – за всеки има работа, за всеки има високи заплати, за всеки има разнообразни облаги. Да… може би наистина е било така за местните, но това трудно може да се каже за емигрантите, които идваха от източна Европа. Разглезените западняци оставиха на тях мръсната работа и оставиха за себе си високоплатените и предлагащи развитие позиции.

Но тогава миражът още съществуваше и заблуждаваше с изкуствените усмивки на всеки, който е избрал този път и го е срам да си признае, че там е нисша класа човек, който е използван едва ли не за слуга на богатите западняци.

Днес този мит продължава да съществува, но страната ни бавно, но сигурно започва да бъде приемана поне в Европейското общество. Пътуваме много по-лесно, общуваме много по-лесно и реално успяваме много по-бързо да придобием близко до реалната представа, за това какво какъв е животът там в действителност.

И въпреки това сега положението седи малко по-различно, защото много българи получиха образованието си на Запад. Получиха високоплатени работи, които предполагат развитие и наистина успяха да усетят какво означава да си западняк. Но не мислите ли, че това може да се случи и в България?

 

Западният свят – миражът на едно поколение
Rate this post

Google+ Comments

Tags: , , , , , ,

Leave a Reply