Здравейте пак от мен. Ей, хора, голямо движение на големци беше тия дни из Пловдив. Първо беше руският патриарх Кирил – топовни салюти гърмяха. После Бойко Борисов дойде да открие реконструирания римски стадион в центъра на града. Височайши посещения ви казвам, доближихме се и ние до властта – и до духовната, и до светската. Иначе за римския стадион направо ми се спусна голяма гордост, като го видях – бижу в центъра на града. Много красиво е станало, особено вечер, когато го осветят – европейска работа. И покрай самохвалството на премиера, излезе една истина от устата му, дето я мисля много отдавна: “С болка следя и останалите сгради и виждам мърлявщината, която са оставили тук последните 20 години”. Това каза премиерът. Май ще се окаже вярна оная работа, че отвън и отстрани нещата винаги се виждат много добре. Колкото и да си обичаме и харесваме града, няма как да си затворим очите пред очевидното. Така е – през последните години Пловдив не случи на управници. Доколкото си спомням от някаква статистика, която четох, по икономическо развитие май сме на тринайсето място в страната, а сме били втори. Центърът ни наистина е далече от европейския изглед – стари и олющени сгради, шарени и кичозни реклами по фасадите. И много се зарадвах, като прочетох, че кметът е наредил спешно да се ремонтират фасадите на къщите по Главната за сметка на Общината, пък после Общината ще си търси парите от собствениците. Ама така трябва да се пипа, с твърда ръка – ако имаш имот в абсолютния център на града и не можеш да го стопанисваш, просто го сменяш с такъв, който може да поддържаш. Не съм ли прав?! Ех, ако във всеки град имаше по един като мен … 🙂