Като дете минах през няколкото етапа относно това какъв искам да стана, като порасна. Първо започнах с професия Батман, но след като разбрах, че е просто човек с костюм и няма супер сили, се отказах. Насочих се към Супермен, но и там ударих на камък. Реших, че ми трябва нещо обобщаващо – хем да съм човек, хем да нося костюм, хем да летя в Космоса. И най-накрая открих какъв искам – да бъда космонавт. Сами се досещате, че не станах такъв, но споменът за тази моя детска мечта е още жив.
След обявяването на извънредното положение се изолирах в дома си. Реших, че най-накрая ще имам достатъчно време, за да тренирам, без да си намирам неоснователни извинения. Започнах търсене на подходящите упражнения. Воден от максимата „който търси – намира“, открих не просто тренировъчен режим, а упражнението, което правят космонавтите. И това ако не е съдба …
Оказа се, че упражнението ми е познато от часовете по физическо възпитание в училище. За изпълнението му застанах прав и изпънах гърба си. След това разперих ръце настрани и започнах да въртя таза си. Спазвах стриктно инструкциите, които посочваха да сгъна лактите и отново да продължа с въртеливи движения напред и назад. Сетих се, че в началните класове тези упражнения бяха придружени и с една песничка за часовника.
Дотук добре, но задачката се усложни с прилагането на различни движения и извъртания на тялото. Не се отказах, защото пишеше, че така ще подобря и мозъчната си функция, и ще освободя натрупания стрес. Темпото и ротациите на упражненията си ги определих сам. Тъй като бях в добро настроение, нещата се получиха и се почувствах наистина добре.
Е, не съм космонавт, може би няма и да бъда скоро, но се упражнявам за такъв. Можете ли да повярвате? Аз съм на път да сбъдна детската си мечта.
