На всеки поне веднъж в живота му се е налагало да си търси работа. В днешно време изискванията към кандидатите стават все по-големи, а понякога дори неизпълними, като заплащането, което се предлага е повече от подигравателно, за изискванията, които имат работодателите към новия си колега.
Но в България все още не съществува правилно разбиране на това как трябва да протича комуникацията на едно интервю. И какво всъщност се “търгува” в една такава ситуация. На практика би трябвало да търсещите работа да предлагат знанията и уменията си (ако имат такива, разбира се), а работодателите да предлагат определени социални придобивки, добър екип и интересни проекти, по които да се работи. Както и адекватно възнаграждение.
Но Разбирането в действителност е съвсем различно. На практика работодателите се държат така все едно те са благоволили да ти дадат работа и да ти плащат заплата, без да осъзнават, че служителите със знанията и уменията си допринасят за това бизнесът да върви и да се развива. Служителите са тези, които изкарват парите на работодателите и ако условията, които му предоставя работодателят и отношението му не са достатъчно добри, е напълно разбираемо, служителят да си потърси друго място, където ще бъде ценен много повече, отколкото на това място.
Също така е много важно да се спазват предварителните уговорки. Това говори за коректността на работодателя, а също и до колко може да му се има доверие. Защото ако още от самото начало се измъкнат по типичния за българите начин да се направят на “луди”, следователно служителят не може да има доверие на този работодател, а това от своя страна дава сигнал на служителя, че няма нужда да дава знанията и уменията си за такъв човек.
Ето защо съветът ми към всеки човек с опит, който си търси ново работно място е – продавайте се правилно. Поставете вашите условия и не правете големи компромиси с тях.