Когато си изграждате мнение по някой непознат въпрос, първо трябва да съберете достатъчно релевантна информация. Не бързайте да отхвърлите твърденията, преди да сте се запознали подробно с темата. Това е начинът, по който трябва да се гледа на всяка нова идея, хипотеза или теория дори в началото да звучи абсурдно. Първосигнално може да ви иска да я заклеймите като негодна за вниманието ви, но впоследствие, след като сте проучили за какво става въпрос, мнението ви да се промени.
Мисълта на Уейн Дайър, изложена по-горе гласи точно това: “Най-висшата форма на невежество е да отречеш нещо, с което не си запознат.” Това значи, че преди да го отхвърлиш дори не си си направил труда да го разбереш и да помислиш над него. Аз като човек с блог по дифолт си падам по размишленията и обичам да проучвам нещата, преди да се впусна в бясно писане на пост. Все пак хората ме четат и не мога да им давам грешни факти. Правя го най-малкото от уважение към тях и към самата тема, която се захващам да пиша.
И като заговорихме за уважение искам да ви поставя в следната хипотетична ситуация – ваш приятел ви разказва разпалено за нещо иновативно, което е прочел някъде. Начините, по които можете да му отговорите, общо взето се свеждат до два: 1) спирате му разказа като казвате, че това не ви интересува и не става за нищо; 2) заслушвате се и се опитвате да вникнете в същината на казаното, защото това е нещо, което представлява интерес за твой приятел и е редно да проявиш уважение към разбиранията му, а и хем ще научиш нещо ново. Кой мислите, че е правилният подход?
Завършвам с една друга мисъл, чийто автор не помня, но тя гласеше, че някои хора слушат с намерението да разберат, други – с намерението да възразят. Ти от кои си?