Когато видиш Криско при Къци Вапцаров в предаването „По-по-най“ ти става не толкова забавно, защото откъсът е приложен в клип на поп песен, а по-скоро носталгично. Децата на прехода, като мен, знаят какво имам предвид. Това време е много особено, емблематично дори. Ние, родените в края на 80-те, имаме възможност да наблюдаваме от близо как всичко се променя, и то с такава скорост, че може да се нарече плашеща.

Детството ни се състои от картини, звуци и вкусове – почасова телевизия, телефони с шайба и шоколадови вафли.

Израснахме с 2 телевизионни канала. Програмите почваха от 16 часа след обяд /по спомен/ като ги предшестваше цветна дъга и оглушителен звук. Гледахме „Докато свят светува“ и „Дързост и красота“ /някои все още го гледат/, „Всяка неделя“, върхът на анимацията беше „Сънчо“, а предаванията за млади таланти бяха „Като лъвовете“, а след това се появи и „По-по-най“. Само 10 години по-късно имаме сателити, избор от над 150 канала, HD телевизия, получаваме картина от целия свят.

Преди телефонът беше на жица и звънеше толкова оглушително, че разтърсваше дори съседите, а когато майка ти и баба ти започнеха да разговарят, можеха да бъдат чути и в съседния вход. Преправяха си гласа и тръпнеха в очакване, винаги когато въртяха шайбата.

Помня сякаш беше вчера, когато си купувахме ледени сокчета, сладоледи във фунии и обикновени или тунквани вафли. Шоколадовите вафли бяха лукс. Трябваше да си по-по-най сред децата, или да е празник, за да си похапнеш истинска шоколадова вафла. В ерата на марципана си беше така. Но тогава в магазините нямаше кой знае какъв избор, затова можеше да предвидиш от вкъщи точно какво искаш. Покупката отнемаше секундите за разплащането и само миг по-късно си седнал на стълбите или караш колело с вафлата в уста.

chocho wafle

А сегаааааа…. ти да видиш! Ако следобеда ми се похапне нещо сладко, виждам себе си как стоя пред рафта в магазина и се чудя какво да си избера дълги дълги минути. Честно казано искрено се забавлявам в това си чудене, защото се чувствам отново като дете. Мога да пипна всяка вафла, да разгледам картинката, да видя марката и съдържанието и чак тогава да си взема. Те са с хипер размери, на лъвски парчета, двойни, тройни, с бял и кафяв шоколад, с фъстъци или без, рекламирани или нерекламирани… изобщо – разнообразието е ОГРОМНО. Спомням си когато стана революцията във вафлите. Nestle, която никой не бе чувал и виждал, се появи на българския пазар и стана ясно вече, че вървим към Европа. Бяхме много впечатлени. Шоколадовите им вафли безспорно са един път, освен това като кажеш Мура и всички те разбират. Че те си се превърнаха в символ! 😉

Наблюдавам напоследък една странна тенденция. Възраждат се някакви марки от миналото и ни ги рекламират като прекрасен български вкус. Не знам. Носталгичен съм понякога, но не ме блазни нищо соц. Друго си е Nestle-то. Хапваш и се чувстваш като че вървиш в бъдещето.

По-по-най и шоколадовите вафли
Rate this post

Google+ Comments

Tags: , , , , , , , ,

Leave a Reply