Коя е европейската столица на културата за 2019 г.? Пловдив! Моят роден град. Той е пълен с история, културно наследство и красоти. В никой друг български град не съм усещал този дух на топлина. Не мисля, че причината се корени само в това, че съм израснал тук. Много приятели, които са ми гостували, споделят същото и искат отново и отново да го посещават. Явно в Пловдив има нещо невидимо, което се усеща от всички.
В Горнотракийската низина, прекосена от Марица, се издигат седем тепета. Ето там ще откриете Пловдив – славен и приветлив – какъвто винаги съм го познавал. В дните на панаира блика от посетители, а през лятото привлича туристи от цял свят. Тогава по Главната се носи чужда реч отвсякъде. Тук наистина има какво да се види, що се отнася до културно наследство – Античен театър, Римски стадион, Етнографски музей, Стария град. Духът на едно отминало време се съчетава с този на настоящето и заедно те се допълват идеално.
Сега се сещам, че къщата на баба ми е пълна с всякакви старинни предмети. Даже често се шегувам с нея, че с тези антики може направо да я превърнем в къща-музей. Май съм се оказал лош пророк в тази ситуация, тъй като разбрах, че преди време се готвили промени на Наказателния кодекс относно културните ценности. Заех се да прочета подробно за какво иде реч – оказва се ако вещите са по-стари от 50 години, е трябвало да се регистрират задължително или поне така се е предвиждало. Много съм съгласен и с мнението на Светослав Кантарджиев (учредител на фондация за опазване на културни ценности „Мизия“) по темата, а именно, че има неяснота в текстовете, което подлага промените на различни тълкувания. Например коя точно антична вещ попада под ударите на закона и че трябва да се извършват експертизи от професионалисти, което пък изисква средства. Обаче май не са го приели, така че може всички да сме спокойни.
Но нека да завършим с положителна нотка. Ето я и нея – Пловдив.