Хората, които са пътували и са живели в други страни, имат по-свеж поглед над света. Тяхното мислене е по-напредничаво и са по-отворени към приемането на нестандартното и различното. Видиш ли свят, вече не може да се примириш с малко, искаш още и още от живота. Тук не става дума за финансови придобивки, а за това да черпиш с пълни шепи от всичко, което ти се предлага. Вярваш, че може да използваш интелекта си за по-смислени неща от тези, с които се занимаваш в момента, не се примиряваш, а си в постоянно търсене на по-доброто.
Мисля, че това е правилният начин да гледаш на живота и на себе си, т.е. непрекъснато надграждане. Изкачваш един връх и си поставяш за цел нов, по-висок. И така до безкрай или поне докато остарееш и вече нямаш сили да се катериш. В противен случай би било твърде безинтересно и монотонно нашето ежедневие. От време на време трябва да правим големи стъпки нагоре или встрани, за да се разнообразяваме.
Да бъдеш отворен към света значи да не отричаш нищо и никого, да приемаш и възприемаш, да разбираш, а не да осъждаш. С годините този мироглед започва да ми допада все повече. В него се крие известна доза придобита житейска мъдрост, някакъв дзен поглед към заобикалящото ни.
И аз съм пътувал, макар и не толкова много, и съдейки по себе си, а и по мои приятели, нещата, които споменавам в този пост, важат с пълна сила, поне за нас. Щом пътуванията водят към нещо положително и като цяло по-добро, гласувам за тях с две ръце.