Пловдив – градът на седемте тепета. Е, отдавна вече не са седем. Ама аз зная как е, като ти излезе име. Та компанията ни има едно любимо местенце по пловдивските височини – казва се Рахат тепе. От Хисар капия завиваш наляво и като се повърви нагоре, се стига до едно от местата, от които се открива невероятна панорама на града. Казват, че навремето площадката горе била градинка с пейки и пенсионери ходели да правят гимнастика на чист въздух. Днес обаче повечето пловдивчани не го свързват със спорт и здравословен начин на живот, а с едно заведение, което работи само в летните месеци и в което сервират най-вкусната цаца на света. Честно ви казвам, и на морето не съм ял по-хрупкава и вкусна цаца. И всяка година по това време или малко по-рано се събираме цялата компания и откриваме сезона на цацата и бирата горе, на Рахат тепе. А горе е чудно – винаги полъхва ветрец, даже понякога си е направо хладно, а панорамата, която се отваря към града, особено по тъмно, не може да се опише, трябва да се види. От дума на дума, се оказа, че освен цацата, и друга връзка с морето има Рахат тепе – един от компанията миналата година с голяма група организирали в навечерието на 1 юли посрещане на слънцето, нещо като Джулая морнинг по пловдивски, голям купон бил станал. Та се уговорихме компанията, които сме на линия тогава, да се съберем вечерта, да хапнем, да пийнем и после да изчакаме изгрева. Очертава се купон! Ще разказвам.