Неделята, от която се нуждаех
Не зная дали следите блога ми редовно или просто сте попаднали на някой друг материал, но трябва да знаете едно нещо за мен – че съм от Пловдив. И много се гордея с този факт! Не само, защото е един от най-старите живи градове в света и е събрал хилядолетна история, но и защото наистина е прекрасен. Колкото и често да усещам магията му, има дни, в които се нуждая да ме завладее наново.
В първия ден от август или казано по друг начин миналата неделя реших да си направя обиколка из основните туристически артерии. Беше ми любопитно дали има посетители от други държави и градове, или си преобладаваме местното население. Винаги е много вълнуващо да проучваш какви хора са избрали да разпуснат на родната ти дестинация.
И така, сутринта, когато все още слънцето не е напекло и превърнало Пловдив в огнен град, се отправих към централната градска част. Първо преминах през Пеещите фонтани и Градската градина. Установих, че там има много деца, майки и кипят усилени игри. Някак ми се струвам, че са доста повече от предходните години, което пък означава, че средата благоразполага за създаване на семейство.
Продължих с традиционна разходка по Главната улица. Разминавах се с хора от различни възрасти. Да, сред тях имаше и чужденци, най-вече говорещи английски. Магазините се подготвяха да отворят, за да посрещнат клиентите си. Улични артисти заемаха местата си и започваха с изпълнението на програмите си. Хем бе спокойно, хем във въздуха витаеше чувството, че нещо голямо предстои.
Следващата стъпка бе Капана. О, квартал на артистите, на вкусната храна и на готините напитки. Взех лимонада от любимото си заведение – Friends, поседнах малко и се огледах. Имаше свободни маси, но бързо се заемаха от току-що събудили се хора, копнеещи за нещо освежаващо. В тази част на града може да откриете всякакви индивиди, които изглеждат и говорят различно. За половината час, който прекарах тук, чух всякакви истории, които смятам да запазя за себе си. Повярвайте ми, не са за блога, защото бяха доста лични и провокативни.
Накрая се отправих към Стария град – мястото, където премина детството ми. Едвам се качих до Античния театър, защото слънцето бе доста високо, а температурата се покачваше с всяка минута. Там отново имаше туристи, които се снимаха и се радваха. А аз се радвах, че си подарих една невероятна неделя в родния ми град. Сега пак усещам ритъма му на развитие и се влюбих отново в атмосферата му на обединител на стария и новия свят.
