Loading

На изчезване ли са цирковете?

От години в разни международни онлайн списания, блогове и форуми от време на време се споменава едно уж умиращо изкуство – цирковото. Основно се говори за САЩ, където може би наистина не се срещат вече циркове, но всеки българин знае, че от тази страна на света, цирковете си съществуват и периодично гостуват по големите градове. Ще си призная, че отдавна не съм ходил и затова не знам на каква посещаемост се радват, но дори и да е спаднала ми се струват живи и здрави.

Застрашени ли са наистина цирковете от изчезване и на какво се дължат тези слухове?

Може би идеята идва от това, че в един свят пълен с екрани няма място за живи представления. Въпреки че доброволно отделяме голяма част от времето си за телевизия, компютърни игри, клипове в интернет и прочие, не смятам, че ще видим краят на събитията на живо в този век. Още ни влечат преживяванията, които можем да изпитаме първа ръка. Концертните зали все още се пълнят, съвременния театър все още създава нови постановки.

Съвременните филми имат все по-впечатляващи ефекти, но никога не могат да се отърсят от факта, че са просто илюзия. За тези, които искат да видят нещо истинско и неподправено, циркът остава едно от малкото зрелища, които са напълно реални – всичко, което виждате по време на представление се случва така, както го виждате.

Има един аспект от цирка, който е постоянно критикуван, може би с право – отношението към животните. Дресировката, която се изисква, е тежък труд както за дресировчика, така и за самите животни, а много от триковете, които изпълняват, съдържат елемент на опасност. Всеки може сам да си реши дали е съгласен с твърденията, че не е наша работа да принуждаваме животни да застрашават здравето си за наше забавление, но тези критики по-скоро набират скорост. Ако цирковото изкуство наистина иска да оцелее, трябва да се адаптира към съвременния начин на мислене или рискува да изгуби публиката си. Типично по немски, вместо упорито да се вкопчва в традиции, които все повече губят последователи, циркът Ронкали замени животните с холограми в реален размер. Това пожертва част от реализма на представлението, но за сметка на това спечели похвали за креативното решение на проблема.

В крайна сметка, бъдещите циркове ще трябва да намерят друг начин да спазват етичните практики, които обществото изисква от тях. Намираме се в такъв стадий от човешката история, че вероятно сме сред последните поколения, които ще са способни да се впечатлят на холограма. Въпреки това, отговора на въпроса с оцеляването на цирковото изкуство изглежда доста ясен – ако могат да се адаптират, вероятно още дълго ще съществуват.

Вие какво мислите за цирковете – отживелица или ценност, която си струва да пазим?

Google+ Comments