Много обичам старото кино. А филмите на Чаплин ги обожавам. Добре че са торентите, за да могат млади хора като мене да се докоснат до гения на такива творци. Но на тая тема друг път. Кръстих днешния си материал със заглавието на един от филмите на Чаплин, заради информацията, която се появи тия дни в пловдивските медии, че електронното таксуване в градския транспорт до година-две ще изяде хляба на около 350 кондуктори. Ще им спре и постоянните далавери, мене ако питате – но и за това някой друг път. И другото, което ме подтикна към това заглавие, беше една прелюбопитна сценка, която видях днес на Главната – една възедричка ромка се беше подпряла на модерна почистваща машина, очевидно й беше оператор, и говореше по джиесема, вероятно с управлението на машинния парк. Стана ми много смешно – не за друго, почистването с тия машини, доколкото знам, в други градове е въведено от години. Ама за Пловдив скокът си е направо космически – нещо като от магаре да се качиш на Мерцедес, S-класа. Само допреди година въпросните труженички на пловдивското предприятие “Чистота” раздвижваха праха по улиците с едни самоделни метли, които представляваха някакво храстоподобно растение, завързано около прът – ама за това май вече съм писал в Цветен Пловдив. В началото на мандата си новият кмет им закупи зелени силиконови метли, което също си беше голям скок. Ама това със сложното почистващо съоръжение и джиесема, което видях днес, си е направо шеметна кариера. Абе модерни времена, както е казал кинокласикът. Е, за Пловдив малко позакъснели, мисля си аз. Ама модерни 🙂