Едва ли е лесно да си оптимист… за мен това е едно от най-трудните неща.
Отношението ти към живота много зависи от това какъв си се родил, как си израствал и с какво си се сблъсквал. За хората, при които успехът винаги се е получавал лесно и не са се срещали пряко с бедност или тежки трудности, е много по-лесно да бъдат оптимисти. От друга страна, тези, които много добре познават несгодите и несправедливостите в живота, са по-склонни да гледат песиместично на света. Съвсем нормално е и не трябва да се учудваме, че се получава така.
Това е логичния отговор на въпроса, но има и още един – нелогичен. Той се отнася за тези хора, които остават оптимисти въпреки всичко. За мен е много трудно да разбера как го правят и откъде черпят подобна сила. Познавам едно момче например, което от доста време дори не е момче, защото е на 26 години. Имал е много тежко детство, майка му се е грижела сама за него и са търпели много лишения. От няма накъде жената задлъжнява, докато накрая не тегли огромен (по моите стандарти) кредит, който ще изплаща поне десет години след пенсионирането си. Което автоматично означава, че задължението се прехвърляна на сина й. Не е лесно да растеш с подобна мисъл в ума… но ще се изненадате колко позитивна личност е той в действителност! Винаги се шегува и е усмихнат. Някак си се е научил да живее въпреки всичко и да бъде щастлив въпреки всичко. Мнозина от нас може би щяха да изпаднат в депресия, ако има се налагаше да живеят с подобно бреме, но не и той. Ето в този пример, оптимизмът опира до личността и нейното отношение към живота и показва колко е трудно да гледаш напред, когато живота те тегли назад.