Това е една малка истина, която много фирми не проумяват. Всъщност, макар и в криза, заради несъбрани вземания много фирми са много по-оптимистично настроени, отколкото ситуацията предполага. Обикновено първо си мислим, че клиентът няма да иска да развали добрите ни отношения и не плаща, понеже е в затруднено положение (кой ли в днешно време не е?).. Това обаче не ни прави услуга, тъй като с времето и лихвите се трупат и рискът да не съберем никога парите си се увеличава.
Спомням си отдавнашно интервю с Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции у нас и управител на една от най-големите компании за управление на вземанията „ЕОС Матрикс?. Тя бе казала, че масовата практика на българина е да се обръща към колекторски агенции едва след забава от година или две. При такова забавяне, както бе коментирала г-жа Тодорова, вероятността да съберем вземанията си е много висока, тъй като длъжникът може вече да не е на пазара.
Бих потвърдил с две ръце, че това е така. В предната фирма, в която работих, имахме проблем тъкмо с такива забавяния. Някои фирми, които бяха изпаднали в задължение, нямаха необходимия ресурс да платят на всички доставчици и явно не бяхме сред „печелившите“, а други вече не функционираха. Имаше моменти, в които не получавахме заплати навреме, не защото нямахме достатъчно работа, а защото не успявахме да получим парите си навреме.
През практиката ми във финансови институции съм се убедил, че когато става въпрос за дългове една компания не трябва да прави компромиси с финансовите си ресурси, тъй като единственото които ще спечели е загуба на възможността да възвърне голяма част от раздадените такива.
Парите са необходима стока в бизнеса и прекаленото разбиране и отсрочки не водят до по-добри резултати. Затова, ако вътрешният отдел на фирмата не може да се справи до 30-40 дни от просрочването, е добре да се потърси помощта на експертни екипи. Практиката за Запад показва много добри резултати при работа с фирми като ЕОС Матрикс. Така че нека вземем изпитаното и да го приложим и у нас.