Всеки, който работи и трябва да управлява собствен или семеен бюджет, е наясно с неговата структура. Основна част отиват за сметки и разходи за храна, следващото перо са спестяванията и накрая остават свободните пари, които ние наричаме джобни. При изчисляване на всичко, може би най-трудно е да определим колко да са тези последните средства.
От своя опит мога да споделя, че първоначално аз започнах да спестявам по схемата на 50, 30 и 20. Тези числа всъщност показват последователно процента на разходите, спестяванията и парите за свободно харчене. Но колкото и да ми се искаше да бъде за мен приложима схемата, то тя не се вписа за постоянно.
Причината бе, че нямаше как от заплата 1000 лева да имам само 200 лева джобни. Тоест това бяха парите за купуване на храна докато съм на работа, за излизане с приятели и дори за купуването на нещо скромно за мен. А цели 30 дни това си е предизвикателство. Няколко месеца пробвах, но винаги взимах уж „назаем“ от фонда за спестяванията ми.
Чрез практиката си, достигнах до извода, че трябва да направя собствен начин за управление на личните финанси. Изчислих прецизно основните си и второстепенни разходи и видях откъде мога да спестя и кое е ненужно. След това сметнах през последните месеци колко непредвидени разходи съм имал и колко трябва да са спестяванията ми. Така достигнах и до джобните.
Определено накрая тяхната стойност се повиши, но там направих и друга грешка. Мислих си, че щом са ми за свободно харчене, то трябва да свършат наистина за месец. Грешах. Защото и от тях можеха да се заделят не малки суми. Тяхната роля е да внесат сигурност, но и все пак да не се изкушаваш и да прекаляваш с пилеенето им.
