Като всички малки деца и аз едно време си мечтаех да порасна. Исках да съм самостоятелен, независим и да не давам отчети на никого какво правя, кога и къде.
А все ми повтаряха: “Недей, най-хубаво е да си дете. Не ти трябва да порастваш толкова бързо” и т.н. От няколко години вече може да се каже, че съм сбъднал мечтата си. Живея отделно, работя активно, дипломирах се успешно и се издържам сам. Ежедневието ми не е леко, но ми харесва. Явно погледнато отстрани създавам впечатление, че се справям добре, защото наскоро една приятелка, която е само 3-4 години по-млада от мен, ми зададе един странен в моите очи въпрос: “Какво е да си възрастен?”
Не се бях замислял преди за това, но да ви кажа хубаво е. Може да звучи парадоксално, но ми е по-добре отколкото, когато бях малък. Вярно е, че отговорностите сега са повече, но аз пък обичам да съм ангажиран и да си подреждам времето, както искам. Харесва ми да знам, че мога да се прибера в 3 през нощта и никой няма да ме гледа накриво за това. Взимам си за ядене или си готвя, каквото ми е вкусно без да се съобразявам с вкусовете на цялото семейство, както правеше майка ми преди. И като споменах родителите, ето още един плюс: в момента спазваме здравословна дистанция без да си дишаше във вратовете.
Така че, да. Харесва ми да съм възрастен, ако наистина отстрани изглеждам като такъв.