Blog

Като всички малки деца и аз едно време си мечтаех да порасна. Исках да съм самостоятелен, независим и да не давам отчети на никого какво правя, кога и къде.

А все ми повтаряха: „Недей, най-хубаво е да си дете. Не ти трябва да порастваш толкова бързо“ и т.н. От няколко години вече може да се каже, че съм сбъднал мечтата си. Живея отделно, работя активно, дипломирах се успешно и се издържам сам. Ежедневието ми не е леко, но ми харесва. Явно погледнато отстрани създавам впечатление, че се справям добре, защото наскоро една приятелка, която е само 3-4 години по-млада от мен, ми зададе един странен в моите очи въпрос: „Какво е да си възрастен?“

Не се бях замислял преди за това, но да ви кажа хубаво е. Може да звучи парадоксално, но ми е по-добре отколкото, когато бях малък. Вярно е, че отговорностите сега са повече, но аз пък обичам да съм ангажиран и да си подреждам времето, както искам. Харесва ми да знам, че мога да се прибера в 3 през нощта и никой няма да ме гледа накриво за това. Взимам си за ядене или си готвя, каквото ми е вкусно без да се съобразявам с вкусовете на цялото семейство, както правеше майка ми преди. И като споменах родителите, ето още един плюс: в момента спазваме здравословна дистанция без да си дишаше във вратовете.

Така че, да. Харесва ми да съм възрастен, ако наистина отстрани изглеждам като такъв.

popov

Казвам се Емил Попов, роден под знака на упорития, но артистичен Телец. Позитивен до сърце, енергичен по душа и леко разпилян от време на време — но винаги в движение и с отворено съзнание. Обожавам да откривам нови места и истории. Пиша за живота такъв, какъвто е – с всички негови цветове, вкусове и странности. Добре дошли в моя блог, където няма скучни дни, само вдъхновяващи моменти!

See Full Bio