Blog

Вчера рових из Facebook и ми изскочи реклама за антистрес оцветители за възрастни. Скъпи, с някакви сложни мотиви, обещаващи „мигове на спокойствие и творчество“. И веднага ми стана ясно. Още една схема за източване на средната класа, маскирана като грижа за психичното здраве. Не съм скептик по принцип, просто търся логика в хаоса, а тук такава няма.

Идеята е проста: купуваш книжка с картинки, купуваш си скъпи моливи или флумастери и… оцветяваш. Забавно, нали? Разбира се, че е забавно. Рисуването е забавно. Плетенето е забавно. Пъзелите са забавни. Но да го продаваш като решение на стреса? Това вече е манипулация. Стресът не се маха с оцветяване. Маха се с премахване на причините му или поне с изграждане на механизми за справяне. Оцветяването е просто отлагане, временен комфорт.

Преди години, докато работех по един много натоварен проект, колегата ми Иван започна да си купува такива книжки. На обяд, вместо да излезе да се раздвижи или да си поговори с колегите, той се затваряше в стаята и оцветяваше. Първо си мислех, че е хитър. После обаче забелязах, че става все по-раздразнителен, а крайният срок наближаваше. Оцветяването му даваше няколко минути отдих, но не решаваше проблемите. В крайна сметка проектът се забави, а Иван избухна на шефа си. Защото истинските проблеми не изчезват, ако ги игнорираш.

И самата идея за „антистрес“ е измислица. Стресът е нормална част от живота. Той ни мотивира, помага ни да се адаптираме, да оцелеем. Проблемът не е в стреса, а в хроничния стрес, в невъзможността да се справим с него. А справянето със стреса изисква усилия, постоянство, понякога дори помощ от специалист. Не струва 10 евро  за книжка и 15 за моливи.

Баба ми, например. Тя работеше в шивашка фабрика над 40 години. Тежка физическа работа, ниско заплащане, постоянен натиск от началниците. Но тя винаги намираше време за градината, за готвенето, за приятелите си. Не ѝ трябваха оцветители, за да се справи със стреса. Тя просто живееше. Живееше пълноценно, въпреки трудностите. И това е истинското решение, а не някаква маркетингова измислица.

Приятелят ми Петър също е добър пример. Той е програмист и страда от тревожност. Опита всичко – медитация, йога, терапия. Накрая откри, че най-добрият начин да се справи със стреса е да спортува. Всеки ден ходи на фитнес, бяга, плува. И казва, че това е единственото нещо, което наистина му помага. Не му трябва книжка с картинки, а адреналин и усещане за сила.

И да не се лъжем – тази индустрия процъфтява благодарение на прокрастинацията. Хората купуват тези оцветители, не за да намалят стреса, а за да отложат нещата, които трябва да направят. Вместо да се захванат със спешни задачи, те се занимават с нещо безобидно и приятно. А това е чиста загуба на време и пари.

Аз лично не съм против забавленията. Напротив, смятам, че всеки човек има нужда от отдих и релакс. Но да представяш оцветяването като решение на сериозен проблем е безотговорно. И подигравателно. Представяш си да кажеш на човек с депресия: „Купи си книжка с картинки и ще се оправиш!“. Това е абсурдно.

Та, май се сетих как да си върна парите от Facebook. Ще подам жалба, че рекламата е подвеждаща. И ще си купя една качествена четка и бои. Защото истинското творчество изисква нещо повече от просто запълване на контури. Изисква смелост, въображение и желание да създадеш нещо ново. А това няма нищо общо с антистрес оцветителите.