Всичките ми приятели си мечтаят за охолен живот, но не тук, а в чужбина. Както знаем, там се изкарват големите пари и едва ли не излиза, че веднъж излязъл от пределите на страната, богатствата започват да се сипят. На думи изглежда много добре, но дали реално е така?
Намирам хората, които отиват да работят в чужбина за смели. Противно на това, което си мислим, да пробиеш там е трудно. Отиваш на непознато място, оставяш подкрепата на роднини и приятели в търсене на щастие и в крайна сметка на един по-добър живот. Там ти си чужд човек и трудно ще те приемат като свой, там си сам сред непознати, там си чужденец. Това значи, че няма да си равен на местните, те винаги ще са с предимство.
Всички тези неща сме ги чували и преди на теория, но аз искам да ви разкажа една случка, която засяга мой близък роднина и неговото смело пътуване към неизвестното. Става въпрос за леля ми. Като кажа леля обаче, разбирайте човек на 30 и няколко години, просто с майка ми имат голяма разлика. Тя беше за около година и половина в Лондон, може и две да са били. Градът й беше харесал, но имаше проблеми с работата. Там уж е по-цивилизовано и служителите имат определени права, но си оставаш чужденец. Усещаше, че отношението към нея беше като към човек от по-ниско ниво, а и нейната заплата не е била равна на тази на колегите й, при условие че вършат еднаква работа. Общо взето си взе мерака и се върна.
Тогава оцени и последния си тукашен работодател – ресторанти Happy. Можеше да работи като сервитьорка там, но с нея се отнасяха добре, имаше уважение от страна на работодателя. Нейната заплата в Happy й стигаше да си угажда на всичките женски прищявки, направо да й се зачудиш защо замина. Но пък това й помогна да си дойде по-зряла и да забрави за детския си идеализъм. Реши пак да се върне на работа в Happy, малко и беше неудобно, но там я приеха с отворени обятия. Те обичат служителите им да се връщат, защото това значи, че предлагат по-добрите условия на работа. Това е един своеобразен комплимент за тях.
Вече мина година, откакто леля ми работи пак там, и е просто очарована от отношението на всички. Ходи си редовно и на фирмени трейнинги да си повишава квалификацията, заплатата й се вдига, но работи много и дава всичко от себе си, защото знае какво е да си на място, където не се чувстваш оценен. И тук може да се изкарат добри пари, а когато се чувстваш достатъчно мотивиран на роботното си място, ставаш и по-доволен от живота като цяло.