Започнах нова работа малко преди да обявят извънредното положение в страната заради Covid-19. Едва успях да се запозная с колегите и да навлизам в работния процес, когато ни съобщиха, че ще работим от вкъщи. За повечето беше добър вариант, така го приех и аз. Оказа се обаче, че действията не се развиха по първоначалния ми план.
Основният ми стремеж бе да се докажа като нов служител, който изпълнява задълженията си преди крайния срок, да бъда продуктивен и отговорен. Най-просто казано исках да светя, а всъщност прегрях. Буквално.
В стремежа си да свърша колкото се може повече неща, целият ми ден преминаваше в работа. Ставах по-рано, за да работя, забравях да се храня, почти не ми оставаше време за сън. В един момент мотивацията ми спадна, започнах да ставам небрежен, не можех да се концентрирам, а работата ми отнемаше двойно повече време. Появиха се и физически сигнали, че нещо нередно се случва – главоболие, задух, умора и отпадналост. Реших, че трябва да обърна внимание на състоянието си. Предвид ситуацията с вируса обаче не знаех дали на мен щяха да ми обърнах такова. Пробвах. Посетих лекар и ме диагностицираха с… burn out или иначе казано „прегряване “.
В първия момент помислих, че е шега. Бях чувал термина, но не знаех, че се приема и за медицинско състояние. Потърсих повече информация и разбрах, че никой не е застрахован от прегряването. Също като при мен хората изпадат в подобно състояние след натрупан стрес, преумора или професионално изчерпване.
Но, където има прегряване, трябва да има и охлаждане. Приех проблема и започнах да работя, но този път върху неговото отстраняване. Дадох почивка на хоум офиса, за да прекарвам повече време със семейството си. Поръчвах си любимата храна, гледах любимите си филми, слушах любимата си музика и тренирах от вкъщи. Сега съм добре и се чувствам щастлив.
