Отскоро имам съдомиялна вкъщи и трябва да ви кажа, че се преродих с нея. Нареждаш съдовете, поставяш таблетката и избираш желаната програма. Машината си работи, а ти имаш свободно време, което да инвестираш в каквото си пожелаеш.
Преди редовно ме болеше гърба, заради ежедневното миене на чинии и чаши. Прегърбях се над мивката и с поглед вперен само на долу вратът ми също се схващаше. После гръбнакът ми изпукваше като руска картечница поне на няколко места.
Честно ви казвам, че това вечерно задължение ми беше сред най-омразните.
Досега!
От както имам съдомиялна машина вкъщи, направо се чудя как съм карал без нея. Обикновено я пускам през 2-3 дни, защото е от по-големите и широки (60-сантиматервоа, ако не се лъжа) и ми отнема време, докато да я напълня. Зареждам я преди да си легна, за да не ми пречи лекото бръмчене, ако съм в същата стая.
Заредил съм се с кутия от 100 таблетки, гланц и сол и ще видим колко време ще изкарам с тях. Водата в Пловдив е по-
твърда, така че солта със сигурност ще върви по повече. Тя се слага именно, за да омекоти водата и по този начин да се щади машината. Гланцът е за запазване на съдовете, ако не се лъжа. Важното е, че ги имам, ползвам ги и ми улесняват живота.
Ако вие все още нямате съдомиялна и се чудите дали да си вземете – направете го. Това е сред онези малки удоволствия в живота, които осъзнаваш, че са ти липсвали, едва след като се сдобиеш с тях.