За ладите и мерцедесите
В Пловдив има много просяци и особен в района около Централна гара, където често ходя по работа, е пренаселено с такива хора. Постоянно някой те моли да му дадеш пари за нещо – или за ядене, или за лекарства, или пък пари за билет да се прибере до родното място. Понякога давам, ама да ви кажа честно, вече започнах още като подходят с: мога ли да ви попитам нещо, дежурно да отказвам, щото то не може да помогнеш на всички, пък и доста голяма част от тези хора са си редовни и ги познавам вече по физиономия. Но не за това сега исках да ви разкажа, ами за нещо друго. Вървя си оня ден по една пресечка и един човек ме приближава с думите: Мога ли да ви попитам нещо.? Викам си: ще проси, и му изстрелях дежурното: не може. Той обаче ме погледна толкова учудено, че веднага ми стана ясно, че не е за просия въпросът. Пита ме човекът дали тая улица вдигат колите с паяци. Че паркирал преди един час, търси си сега колата, няма я. Притеснен човекът, вика: тя е една стара лада, ама си ми е единствена. Обади се на някакъв телефон и се оказа, че вярно са му вдигнали ладата с паяк. И си викам до неговата опърпана лада ли опряха, при положение че наоколо имаше доста скъпи коли, които не бяха докоснати. Вярно е, че правилата са за всички – и за лади, и за мерцедеси. Ама що ми се струва, че винаги първо го отнасят ладите.
