Случвало ли ви се е четете нещо във вестник или в интернет, или пък гледате по телевизията, и ви се струва, че в тая ситуация или на това място вече сте били. Ей така попаднах вчера на разказ на хора, пътували с някакъв съмнителен микробус от Смолян до Пловдив, натъпкан с правостоящи като индийски влак, че май даже и по земята имало хора. На всичкото отгоре шофьорът през цялото време говорел по телефона и почти не поглеждал в пътя. Аз, както ви казах, тоя филм не само че съм го гледал, ами съм и участвал в него. Преди време с приятели решихме да направим един маршрут от Асеновград до Бачковския манастир и оттам с автобус да се приберем в Пловдив. Направихме прехода от Асеновград, запалихме свещички, хапнахме на едно капанче и се ориентирахме към автобусната спирка. Оказа се, че рейс няма да има поне още два-три часа. И тъкмо мислехме да се върнем пак на заведението да убием тия часове, пред нас закова един бял микробус без никакви надписи. Каза шофьорът, че возел до Пловдив, каза и цена, но не ни взе пари, нито ни даде билети. Хитро измислено, ако спре някаква проверка, казва; ама аз ги возя, за да им направя услуга. Та качихме се и оттам започна същият ужас – спираше на всяко възможно място, от което можеше да прибере някакви пътници, и ги прибираше, накрая правостоящите бяха повече от седящите. На всичко отгоре през цялото време гледаше и говореше с едно младо момиче до него, а едната му ръка постоянно беше заета или с цигара или да повдига чашата с кафе. Лош късмет – си помислих тогава, очевидно практика по това трасе – си мисля сега. А контролните органи какво мислят?

Дежа вю
Rate this post

Google+ Comments

Tags: , ,

Leave a Reply