Да подобрим мисълта си и да я насочим към критичността е дълъг и труден процес. Той включва множество похвати, които действат по различен начин на различните хора. Днес ще ви запозная с техниката на Дарвин, която му е помогнала да развие теорията си за появата на видовете.
Тайната се крие във воденето на дневник. Чарлз Дарвин започва да води бележници на 22-годишна възраст. Това е през 1831 г., когато е на кораба HMS Beagle и се вдъхновява от капитан му Робърт Фицрой. Фицрой е обучен да води прецизен запис на всичко случващо се на кораба и околната морска среда, за да знае местоположението си и да предвижда времето. Тази стратегия допаднала на Дарвин и той започва да пише свой собствен дневник.
Всъщност те били три наброй: полеви бележници, научен дневник и личен дневник. В тях се стремял да следва морския обичай да записва всичко случващо се и всяка впечатляваща гледка, дори и извън кораба. И го правил по три различни начин.
Защо? Когато се записват впечатления, учените и писателите могат да анализират и да създават връзки между наблюденията и теориите, които разглеждат. Воденето на дневник дава възможност за рефлексия и преразглеждане на минали мисли и идеи. А това несъмнено допринася за постигане на по-добро разбиране и интеграция на знанията.
Воденето на дневник, както при Дарвин и капитаните на кораби, показва, че този модел играе важна роля в развитието на точността, уменията за наблюдение и критичното мислене. Тези бележници са не само архив на личните преживявания и наблюдения, но и научен инструмент за разбиране на света.
В случая с Чарлз Дарвин дневниците му са в основата на разработването на теорията за еволюцията и естествения подбор. Те включват ценна информация за разнообразието на видовете, адаптациите и промените в екосистемите, които Дарвин е наблюдавал и записвал. Жалко, че преди няколко години част от тях изчезнаха от Университета в Кеймбридж.
И за финал – както тогава, така и в наши дни, воденето на дневник може да ни помогне да развием умения за наблюдение и саморефлексия. Чрез тях ще подобрим личния си и професионален растеж. А като се върнем назад, да поработим и върху критичното мислене.
