Всичко, което ни дава Майката природа е благодат. Всяко малко божие творение е уникално само по себе си. Много пъти като малък съм се чудел как е възможно да съществува такова велико многообразие на видове, било то растения и животни. И всяко едно на този свят си има предназначение, цел, място.
Днес е Световният ден на Земята. Нека го почетем като се запитаме какво място заемаме ние хората на тази планета и къде е нашата брънка от природната верига. Ние не сме самостоятелни същества. Също както другите растения и животни зависят едно от друго, за да има баланс в природата, така и хората съществуваме благодарение на това, че сме част от същия този замисъл. Но ми се струва, че отдавна сме забравили същността на кръговрата на веществата, на хранителната верига и се вживяваме като същински богове. Превърнали сме се в консуматори, които се интересуват да имат, да разполагат. Егоизмът ни е пораснал, а с него и алчността. Ако продължаваме в същия дух не след дълго ще съжаляваме за човешките си порочни душици, които са могли да се ограничават, а не са се осъзнали навреме.
Всички вредни емисии, които изпращаме в атмосферата си остават там, всички химически препарати, които използваме за миене, почистване, наторяване си остават във водите и почвите. Все по-малко са недокоснатите кътчета по Земята ни, все повече опорочените и унищожените места. Застрашени са видове, мутират бактерии, увеличава се заболеваемостта. Сами вредим на себе си.
Ще ми се да живеехме по-близко и по-отговорно към природата. Ще ми се да засаждахме повече дървета, да отглеждаме повече цветя, да се грижим за видовете, да ползваме по-малко препарати, да рециклираме хартия и да използваме такава, да оползотворяваме всичките си отпадъци до последно. Не случайно Бог ни е дал разум – за да го използваме за добро.