Моята равносметка за 2022 настъпи. Няма да правя дълги анализи за изминалите месеци. Този път насочих погледа си малко по-назад в миналото. Защо ли – за да разбера наистина какво ми липсва. И вярвате или не, успях. А как да го наваксам, ще ми разкрие новата година.
Всичко започна от стари ученически снимки, от онези на хартия, сещате се и няколко електронни. Оказа се, че имам доста спомени, но всички те са от партита или от добре познатите места с добре познатите хора. Аз благодаря за тях, но установих, че съм пропуснал нещо много ценно – да съм част от голяма цел.
Под тези слова разбирайте да практикувам групов спорт, да участвам в училищна или друга пиеса, да бъда доброволец в различни общински или училищни инициативи. Може би тогава, в тийнейджърските години, ми се е струвало неготино. Сега обаче виждам, че не съм посял в себе си зрънцата безвъзмездната помощ, която да ти донесе дивиденти единствено от натрупания опит и срещите с различни хора.
Така че ето я и моята цел за 2023 – да бъда доброволец. Може би след една определен възраст е трудно да намериш време и енергия, но съм решен да се отдам на това начинание и да попълня липсващите ми спомени. Пожелавам си от сърце да ми се случи. За кауза още не съм мислил коя точно и конкретно, но най-лесният вариант е БЧК.
От моята история може да почерпите и важна поука – за преследването на целите и мечтите няма възраст и срок. Затова дерзайте!
