Loading

Брюксел не вярва на сълзи

Когато говорим за политика, емоциите нямат място тук. В международните отношения дипломатите и висшите държавници общуват във формална обстановка, която изисква абсолютно абстрахиране от личностните качества на отсрещната страна, пренебрегване на нейните плюсове и минуси.

eu-flag1Дори сълзите, които човек невинаги е в състояние да спре, не могат да „трогнат“ строгата и сдържана политика. Това важи в пълна сила и за Брюксел, седалище на Европейския съюз. Ако преди 1989 година много надежди и мечти бяха отправени към Москва, с която се олицетворяваха мощта и силата на СССР, то днес млн. граждани на Европа протягат към ЕС молещи ръце, търсещи по – добър и пълноценен живот.

И така, ако допреди двадесет и две години Москва не вярваше на сълзи, днес Брюксел е безкомпромисен относно членовете на своето голямо семейство и всички, които искат да се присъединят към него.

България също е изпитала върху изстрадалите си плещи строгата, но справедлива воля на ЕС. Предпазни клаузи, спрени субсидии, санкции… Мнозина видяха в лицето на Брюксел дойна крава, от която се опитаха да изстискат пари, но бяха наказани. Истината е, че от януари 2007, когато страната ни официално страна членка на ЕС, ние се радваме на прогрес в обществено, политическо, социално и културно отношение. Многобройните проекти, които бяха реализирани с европари, сами по себе си илюстрират това. Корупцията за първи път бе официално обявена за враг номер едно на държавата.

flags-of-the-eu-member-countriesМакар понякога да се чувстваме пренебрегнати, подценени и да твърдим, че Брюксел се отнася към нас като мащеха, приела по милост дрипливото балканско чедо, не бива да забравяме колко пъти ЕС ни е помагал в критични ситуации (освобождаването на медицинските сестри в Либия например). България трябва да мобилизира потенциала си докрай, за да стъпва на политическата сцена в Европа не с цървули, а със златни пантофки.

И най – важното: българите трябва да запомнят, че всичко в Европа се постига с труд, старание и постоянство, а не с мрънкане, нескончаемо охкане, безхаберие и лентяйство.

Защото Брюксел не вярва на сълзи…

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply