Loading

Бизнесът и емоциите

Оня ден в регионален сайт излезе информация, че един от символите на Пловдив, хотел “Тримонциум”, или Тримона, както го наричат повечето пловдивчани, щял да си сменя наемателите. И нали и аз от известно време съм от системата на туризма, наддадох ухо на тая информация. Още повече, че и собствениците, и наемателите на хотела са турци, пък съм ви споменавал, че работя точно с турски групи и винаги ги настаняваме там. Но не за това ще пиша днес, даже не ме вълнува толкова и смяната на собствениците, това са си бизнес отношения и ние сме далече от тях, учудиха ме много коментарите под материала. А те бяха от рода на: мръсни турци, да си ходят там, откъдето са дошли и други се в тоя дух. И като прочетох тези коментари, ми светна една от причините чуждестранните инвестиции у нас като цяло, и в Пловдив, да са толкова малко. Ами ние гледаме на бизнеса с емоции, пък бизнесът си е бизнес и водещото при него трябва да са интересите. Ако гледаме прагматично, както си е редно да се прави в такива случаи, какво лошо има в това турци да са собственици на най-известния хотел в Пловдив. То не е лека кола или лаптоп да си го вземат някой ден с тях. Турците разбират от туризъм много повече от нас, повярвайте ми. Бил съм няколко пъти на море в Турция и от опит знам, че те могат да ти продадат, при това скъпо, нещо, което нямат – природа. Затова по-добре “Тримонциум” да е в ръцете на някой, който си разбира от работата и не ни е толкова симпатичен, отколкото в ръцете на някой симпатичен бездарник – защото освен символ на Пловдив, “Тримонциум” е и работни места за пловдивчани.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply