Аз, сървайвърът!
С настъпването на по-топли дни пак ме влече към планината. Последният уикенд не успях да навия приятелите си да пътуваме извънградско и реших да си направя екскурзията сам. Мисля, че се получи добре.
Всъщност аз съм от хората, които не се нуждаят от задължителна компания, за да се забавляват. Не ме разбирайте погрешно – приятелите ми са важна част от живота ми и е страхотно, когато съм в тяхната компания, но когато са заети, а на мен много ми се ходи някъде, не смятам да си стоя у дома и да хленча като някоя госпожица. Хващам палатката, товаря колелото в колата и дим да ме няма от пловдивско…
Тази събота се отправих към Батак. Спях колата в селището, яхнах колелото и обикалях из селата. На свечеряване си намерих удобно място за лагеруване, разпънах палатката и си спретнах един огън. Няма да ви разправям какъв кеф – сам сред природата. Аз и звездите, аз и горските звуци. Някои ме питат дали ме е било страх. Ни Най Малко! Беше супер ново преживяване и смятам да го повторя. Чувствах се като сървайвър от предаванията по Дискавъри, само дето не ядох насекоми и разни корени като Беар Грилс, ами си носих наденички, боб и салата. Класика в жанра! 😉
Ако сте свободолюбива душа и не ви е страх от мечки, препоръчвам подобно изживяване! 🙂
