Двайсет и нещо кутии по-късно
Днес пристигна поредната кутия. Не, не е Коледа. Абонаментна кутия. За мъже. С „ексклузивни“ продукти, уж. Докато разплитам опаковката, се замислям – над 40% от хората, които пробват такива кутии, се отказват след три месеца. Защо? Защото са безсмислени. Просто още един начин да изхарчиш пари за неща, от които нямаш нужда.
Преди години идеята ми се струваше супер. Бях в треската на онлайн пазаруването и новите неща. Спомням си как си поръчах кутия с кафета от цял свят. Беше ми интересно да опитвам различни видове, да разбера какво ми харесва. Но след два месеца кафето се натрупа, забравях кое съм пробвал, кое не, и накрая го раздавах на всички. Загуба на време и пари. Сега виждам, че тази идея е еволюирала в нещо още по-масирано, още по-абсурдно. Кутии за бръснене, за грижа за кожата, за готвене, за четене… сякаш цялото ни съществуване трябва да бъде опаковано и доставено ни наготово.
Маркетингът е гениален. Създават проблем, който не съществува, и после предлагат решение – кутия, пълна с неща, които „трябва“ да имаш. Вчера видях реклама за кутия с „инструменти за оцеляване“. За хора, живеещи в града, с достъп до магазини и доставки. Да оцелееш срещу какво? Срещу скуката? Срещу празния си живот? Това е направо смешно. На мен ми звучи като признак на дълбока, екзистенциална криза.
Напоследък си задавам въпроса – какво всъщност търсим, когато купуваме тези кутии? Удовлетворение? Вълнение? Смисъл? Но тези неща не се намират в картонена опаковка, натъпкана с дрънкулки. Това е повърхностно щастие, което избледнява по-бързо от миризмата на ново кафе. Аз лично се старая да инвестирам в преживявания. Преди два месеца бях на курс по катерене. Изморително, предизвикателно, но изпълнено с истинска радост и удовлетворение. Кутия с инструменти за катерене не може да се сравни с това.
Когато видя подобна реклама, се питам: „Наистина ли има нужда човек от поредната ненужна вещ?“ И отговорът винаги е един и същ. По-скоро има нужда да се замислим защо изобщо чувстваме тази нужда. Да се научим да живеем с по-малко, да ценим това, което имаме, да търсим истинското удовлетворение в нещата, които наистина имат значение. Да не се превръщаме в роби на консуматорството.
Огледах съдържанието на кутията. Балсам за брада. Сериозно? Аз съм плешив. Следващия път, мисля да се абонирам за кутия с детелини – може и късмет да ми донесе, каквото и да е. Вече съм решил: спирам да се абонирам за каквото и да е. Ще инвестирам тези пари в нещо смислено. Може би в курс по грънчарство. Или просто ще си купя хубава книга. По-скоро книга.