В началото на месец октомври или по-точно на 5-ти бе един наистина специален ден – този на учителя. Причината не е, че аз практикувам тази свята професия. Уважението ми се дължи на факта, че наистина оцених усилията, които полагат преподавателите, за да може нашите деца да са образовани.
Времето на пандемия вкъщи лично мен ме накара изключително да се замисля за начина ми на живот. Приемането за даденост на здравето, работата, разходките навън са само една малка част от нещта, които трябваше да променим. Оказа се, че реалността е наистина сурова, а ние сме забравили да бъдем истински живеещи хора.
Точно там между пазаруването на опашки с маски в магазините, работата от вкъщи и домашното обучение на децата, разбрах всъщност колко недооценени са нашите преподаватели. В момента, в който аз трябваше да съм в ролята на учител и да се опитвам не само да помагам, но и да обяснявам на детето си уроците от 6-ти клас, разбрах колко трудно е това. Причината не е толкова в сложността на материята, а в търпението, подхода и задържането на внимание. Аз изпитах трудност само с едно дете, а учителите с цял клас, всяко от което на различно ниво, как се справят?
Предполагам, че блогът ми се чете от много родители, които са изпитали същите затруднения като мен и са разбрали важността на професията на учителите на нашите деца. Точно затова предлагам оттук нататък да се опитаваме да отбелязваме 5 октомври по един наистина специален начин. Той не включва скъпи подаръци или някакви големи тържества. Включва единствено изказване на благодарност – не просто изричане на думата, а онова искрено благодаря, което стига до сърцето.
