Не знам кога точно са се появили така наречените „инфлуенсъри“, но аз ги открих сравнително скоро. За първи път попаднах на новата чуждица във фейсбук, разбира се. Водеше се онлайн война между два акаунта за това кой е по-голям инфлуенсър. И признавам, силите бяха равнопоставени, доводите – смешни. Единият имал няколко хиляди „приятели“ в профила си, но другият бил по-истинският инфлуенсър, защото създал тренд.
Постепенно започнах да „загрявам“ за какво иде реч. Та, значи, това са хора, които са влиятелни в социалните мрежи, някакъв вид „звезди“, радват се на голям брой „приятели“, трупат „харесвания“, „шервания“ и се имат за лидери на мнение. А последователите им ги следват, сякаш са месии, учещи на Божието слово.
Вече има и съвети как да бъдем успешни инфлуенсъри и как да печелим пари от това, защото трендът завладява и маркетинга. И е успешен. Гениално е да използваш една личност, за да повлияеш на друга личност. „Обикновеният човек“, който изразява мнението на тълпата … и който ѝ влияе каква марка шампоан да ползва, какво да яде, кой да обича и кой да отрича.
Необходимо ли ни е наистина това явление или и тук е вярно твърдението „всяко чудо за три дни“? Страхуваме ли се да изразяваме открито мнението си или се притесняваме, че различното ще ни открои от тълпата и от зоната ни на комфорт? По-добре ли е да спрем да мислим и да копираме, или просто е по-лесно?
А забелязахте ли, че колкото повече фалшива слава придобиват тези хора, толкова повече започват да се самозабравят. Статусите им са жлъчни и определено не бих искал такъв модел за подражание. Всъщност ние сме почвата, която ги подхранва и развива. А за мен това е порочно.
