Понякога се дразня на приятелите си колко апатични могат да бъдат. Все пак аз и връстниците ми сме все още млади хора и се очаква да сме най-активната прослойка на обществото ни. Образовани сме и, ако трябва да цитирам родители си, ние сме бъдещето на тази страна. Звучи ли ви познато? На бас се хващам, че не съм единственият, който е чувал да му се казва нещо подобно.
Аз обаче приемам да имам подобна роля. Аз съм бъдещето, моите приятели са бъдещето и всяко следващо поколение след мен също е част от (да се надяваме) едно по-добро бъдеще. Натоварени сме с отговорности, каквито не са имали някога нашите родители на нашата възраст. Предизвикателствата пред мен и пред всички млади хора в България не са малко и определено не са за пренебрегване. Именно заради това аз се интересувам! Искам да знам какви се случва в страната ни, какви са политическите промени, какво се прави и какво не. Къде са ни плюсовете и къде минусите. Искам да знам възможно най-много, интересувам се за много неща на на-различни теми. Любопитен съм и искам да знам.
А вие?
Не желая да звуча назидателно, защото определено не смятам, че съм достигнал възрастта, в която да поучавам някого. Напротив, целта ми е просто да отговорите на въпроса: Интересувате ли се какво се случва около вас или сте попаднали в състояние на апатия и сте оставили нещата около вас да се случват на самотек. Ако искате промяна, тя трябва да започне от всеки от нас. Аз не искам да чакам някой да дойде и да ми реши проблемите. Знам, че мога да се справя по-добре сам, но е нужно да съм деен, активен и сериозен млад човек. Надявам се повече хора да мислят като мен.