Blog

Безразсъдното каране

Темата за войната по българските пътища се превърна в нещо пословично, но някак си нещата не виждам да се подобряват. Карането с превишена скорост си е запазена марка на българския шофьор, преминаването на червен светофар също не учудва никого. Нещата не изглежда да се контролират по правилния начин, особено когато може да се разминеш със солидна глоба по едни не много оторизирани начини. Знаейки, че ще ти се размине, забравяш за спазването на правила. И не че няма закони, просто никой не иска да ги спазва.

edmunds_rides_self_driving_car_cockpit_view-100049055-origМоже би проблемът е в липсата на самосъзнание у шофьорите. Може би не осъзнават, че дори и да не навредят на себе си, може да навредят на някой друг. Или пък това въобще не ги вълнува, което би било жалко.

Мога да дам примери за шофьори в Америка, базирани на мой наблюдения и случки, които са ми били разказвани от такива. Например, един шофьор там, не американец и явно не достатъчно запознат с техните правила, решил да си купи кола. Намерил подходяща и решил да я изведе на разходка, т.нар. test drive. Естествено, когато ще си купуваш кола, искаш да тестваш мощността ? максимално, така че въпросният шофьор настъпил газта на макс. Отнякъде се появили американски полицаи. Човекът се опитал да обясни, че ще си купува кола и иска да тества възможностите ?, че не е бил наясно с техните закони за движение по пътищата и т.н., но срещу себе си имал скала. Отнели му книжката за половин година.

Другият случай е с млади американски шофьори, говорим за около 20+ годишни, за които имам информация от първа ръка. Те карат бавно, винаги спират на пешеходна пътека и пропускат всички минаващи спокойно. Това за мен беше учудващо, имайки предвид откъде идвам. Някак си те имат съвест и осъзнават, че носят отговорност не само за собствения си живот, когато са на пътя. Тук това го няма, особено при по-младите.

Заключенията може да си ги направите сами.

author avatar
popov
Казвам се Емил Попов, роден под знака на упорития, но артистичен Телец. Позитивен до сърце, енергичен по душа и леко разпилян от време на време — но винаги в движение и с отворено съзнание. Обожавам да откривам нови места и истории. Пиша за живота такъв, какъвто е – с всички негови цветове, вкусове и странности. Добре дошли в моя блог, където няма скучни дни, само вдъхновяващи моменти!

Leave a comment