Ако случайно ви се наложи да говорите с някой македонец, вероятно ще се разберете с него без особени проблеми. Македонският в крайна сметка е близък до българския език и звучи по-скоро като диалект на нашия, отколкото като съвършено непознат ни език.
Искам да направя обаче няколко уточнения относно македонската писменост, които на мен ми беше любопитно да разбера и които не знаех. Азбуката на македонците в моите очи е наистина нова – само на 69 години. Ще попитате защо е така и откъде идва тази точност. Ами, азбуката им е узаконена през 1945 г., което не е чак толкова отдавна, нали? Има точно 31 букви, но те не са само на кирилица, има и две на латиница – “Ѕ” със значение на дз и “Ј” със значение на й, ь. Също така имат и няколко букви, които са без еквивалент при нас. Това са:
ѓ — гь, ќ — кь, ѕ — дз, џ — дж, љ — ль и њ — нь
На мен ми е малко странно, че имаме толкова различия, защото можете да забележите и нашите букви, които отсъстват там. Сигурен съм обаче, че ако се консултирате с някой езиковед (какъвто аз не съм за съжаление), ще получите много по-подробна информация защо това се получава именно така. Аз исках само да ви покажа разликите между нашия език и още един, който мислех, че ни е много по-близък, отколкото се оказа, че ни е в действителност.