И аз като повечето ми приятели следях тазгодишните Олимпийски игри. След като талантливата Александра Жекова не успя на косъм да се класира за медал в сноуборд дисциплината с приятели обсъждахме дали изобщо е трябвало да имаме някакви надежди за злато, сребро или бронз.
Та в тази мартенска сутрин реших да бистря темата. Основният въпрос е: Можем ли българите да възвърнем спортната си слава от преди и трябва ли да чакаме до следващата Олимпиада? За спортната слава не давам оптимистична прогноза, но определено се надявам на Летните игри в Рио да се справим по-добре.
Не съм живял през времето на комунизма, но съм чувал, че спортните съоръжения тогава и дисциплината на българските спортисти са били на ниво. Може да сме били с промити мозъци и границите ни за Западния капитализъм да са били затворени, но май в някои отношения е за добро. Днес жалкото е, че след като демокрацията се възцари и частната собственост побутна икономиката в друга посока, няма много спонсори и бъдеще за родния спорт. Вярно е, че направиха две-три нови зали в столицата и ремонтираха някои, но само с ремонти не става. Трябва цяла нова програма за насърчаване на младите таланти, с бонуси и други придобивки. Родителите ми са разказвали, че в ученическите години всички били събирани сутрин за гимнастика пред училището. Учители по физкултура са следели за стриктното изпълнение на нормативите и са насочвали най-талантливите да се развиват в различни спортни дисциплини. Мисля, че са ми казвали и че държавата им е отпускала стипендии. Така майка ми е била известно време гимнастичка, но след това се отказала и бързо доказала, че й върви повече биологията. Сега е доктор.
Дотук добре. Като изключим това обаче трябва да потърсим и момента на традицията. Съвсем нормално, че на Зимните олимпийски игри не се представихме задоволително, тъй като в България винаги сме наблягали повече на спортове като волейбол, футбол и лека атлетика. Освен Албена и Максим преди във фигурното пързаляне и Александра Жекова сега в сноуборда, аз лично други личности не познавам, който да са показали желание и резултати. Даже ми се струва, че Албена и Максим през повечето време не тренираха в България, ами в Украйна или Русия (не знам).
Така че резултатите от Олимпийски игри в Сочи не бива да ни учудват. По-големи успехи логично имаха канадците, скандинавците, руснаците, британците. Ние може би ще си покажем славата в Летните игри след две години, докогато се надявам да сме запретнали яко ръкави. Ще чакаме да се появи новата Ивет Лалова и Стефка Костадинова.
