И така. Предния път ви обещах, че днес ще навляза в дълбоките дебри на моите две колоритни баби. Нека проследим в резюмиран вид една от обичайните полемики между Надежда и Василка:
– Васке, ти пак ли ще ходиш на море това лято, ма? Да не забравиш и този път да ми донесеш мидички, защото аз на Черноморието не съм стъпвала от 20 години.
– Няма, няма. Аз не ти нося, защото все си мисля, че от едно време достатъчно миди и рапанчета си събрала за разлика от мен. Тогава никъде не можех работа да си намеря, нали считаха баща ми за бивш богаташ с цели две ниви, които имахме, та камо ли на море да ходя.
– Айде, айде, много добре си бяхме даже. Не се притеснявахме нито за ток, нито за храна, нито…
– Нито че ще напълнеем от бананани поради простата причина, че ги ядяхме само по Коледа и Нова година ли?! И то ако успееш да дочакаш реда си на нескончаемата опашка!
– А сега, като продават плодове и зеленчуци, които даже не знам от къде се белят, да не би да можеш да си ги купиш случайно? По Бай – Тошово време поне не стояхме гладни. Вярно, че на пазара имаше простички неща, но те бяха предостатъчни, за да живее човек спокойно и щастливо.
– Говори за себе си. Преди демокрацията и за секунда не съм се почувствала удовлетворена от начина на живот, който ни наложиха. Имах щастливи и безгрижни младини. Но след Априлския плениум на ЦК на БКП се превърнах в един клонинг, който се сля с масата. Не можех да се обличам, както искам, не можех да слушам музиката, която харесвах…
– Е, па сега, като ходят с оголените пъпове и напръщелите цици, много хубаво! Чудно направо! И ми се кълчат като просистутки на тая чалга! Може ли 14 – годишно момиче да се гримира за училище и да носи токчета?! Това не е демокрация, а свободия!
– Ама ако искат и голи да тръгнат! Имат си майки, имат си бащи! Тия неща се възпитават и е срамно да ти се налагат по партийна линия! Ние сме преди всичко хора, а Живков ни превърна в рая! Защо мислиш вече 20 години търпим и слушаме нареждания отвън? НАТО щели да ни защитят, Европейският съюз щял да ни оправи… Истината е, че и последното поколение, живяло по времето на комунизма, трябва да си отиде от тоя свят, за да прогресира България. Защото всички, родени преди 1989, помнят извращенията на социализма!
Е, аз съм роден през 1988, но не съм наясно какво точно се е случвало покрай мен една година. Със сигурност моите родители и техните връстници са откърмени със социалистическата идея, което е безспорна пречка за разгръщането на демокрацията в нейния най – чист вид. Като гледам обаче „напръщелите цици” и „оголените пъпове” по улицата, все си мисля, че и това не е демокрация…
