Знаете ли коя е по – по – най – любимата тема за дискусии на пенсионерите след тази за поредните мелодраматични събития в „Дързост и красота”, разбира се? Как, що било по Бай – Тошово време и какво е сега. Цели агитки се събират пред полусъборените панелки, за да спорят ожесточено дали Орешарски ще им увеличи пенсията с 5 лв.; дали Симеон наистина е принцът, заради чието раждане преди десетилетия годишните оценки на учениците били завишени с една единица, или е просяк, с когото се е сменил, подобно на Марк – Твеновото произведение; дали изобщо някога вече ще могат да отидат на почивка край морето, както са правели без проблем преди 10 ноември 1989 година, и то за по четиринадесет дни…
Да, прави сте: днешните пенсионери приличат по – скоро на деца, отколкото на възрастни хора, заради безкрайните си опасения, питания и теории на конспирацията, които звучат по – скоро наивно, отколкото логично. Само че няма как българският пенсионер да не изглежда инфантилно и безпомощно, при положение, че парите, които получава като „възнаграждение” за положения труд на младини, едва покриват разходите по лекарства, ток, вода и кабеларката (впрочем едно от малкото развлечения за тези хора).
Именно българският пенсионер е живият паметник, нагледно и достоверно илюстриращ политическите превратности в историята ни през последните петдесет и три години. Ние, младите, само сме слушали и чели за времената преди съдбоносния уж 10 ноември. Историята обаче е субективна наука и пръв помощник на управляващите, така че вяра не може да й се има.
Човек може да се довери единствено на себе си и на най – близките. Ето защо по отношение на въпроса за положението на България по време на Тодор – Живковото управление и след това, мой най – достоверен източник са двете ми баби. Интересното при тях е, че рядко ги събираме на едно място, защото са на полюсни позици по този проблем и винаги семейните сбирки приключват със скандали, достойни за любимия „Дързост и красота”.
Другия път ще продължим темата и ще ви запозная по-подробно с тези 2 колоритни образа, защото наистина заслужават специално ВНИМАНИЕ. 🙂