Loading

Храна като злато

Когато пътувам, много обичам да се храня с местна кухня. С ястия, които са традиционни за региона. Без значение дали съм в България или в чужбина, обичам да опознавам културата на местните, а как по- лесно да постигнеш това, ако не с гозбите.

Понякга съм се изненадвал, когато отида някъде и видя цените на най-обикновени ястия, които трябва да са на символичн цени, всъщност да струват доста солено. Лошото при нас е това, че имаме погрешния навик да обръщаме еврото в лева и това ни шокира. Все пак като се има предвид какви са ни заплатите в България, това е почти невъзможно, но пък както се казва, като нямаш пари къде си тръгнал? Така например една съвсем обикновена пица, която дори не беше особено вкъсна, до Ватикана с една кола ми излезе 20 евро. Сам да спомена, че пицата беше малка. Е, кога друг път ще ми се падне да хапвам пица и то на такава близост до папата? Другото нещо, което ми направи впечатление, като доста просто, а всъщност доста скъпо, беше преди няколко години на остров Тасос си поръчах гръцка мусака за 9 евро. Не си мислете, че съм бил в някой тузарски ресторант, бях в една съвсем обикновена таверна, на плажа, нямаше нищо изискано. Като се замислиш 18 лева за порция мусака, пък било то и гръцка си е доста. Искам да отбележа, че тогава гърците все още дори не подозираха, че ще изпаднат в криза, а и българите бяха много малко. Но моите преживявания не могат да се сравнят с някои ястия,които се предлагат в луксозните ресторанти. Като например гъба матаке, която е японска и струва 1000 долара и то не килограма. Не знам какъв вкус би трябвало да има за тези пари. Или телешка пържола от вюга, това е порода, която се пои с бира и се масажира ежедневно, за да стане месото още по-крехко. Освен, че струва близо 3000 долара за брой, казват, че месото е изключителн мазно. И разбира се белия трюфел, който е първенец и струва, дори не знам колко струва, дколкото знам за малко над килограм бял трюфел , някакъв китайски инвеститор е платил над 150 000 долара. Както се казва:”имал е- дал е”. В България си е най-добре, фасулче, пълнени чушки, мусака, все ястия, който обожаваме и запленяват всяко сърце масово се предлагат до 5 лева. А в чужбина, за тези пари сандвичи.

Шегувам се разбира се, но наистина за един средностатистически българин си е доста скъпо да се храниш по ресторанти в чужбина, дори и да хапваш нещо обикновено, а не някой засукан специалитет с ядливо 24 каратово злато.

Rate this post

Google+ Comments